士师记 11
1 基列人耶弗他是个大能的勇士，是妓女的儿子。耶弗他是基列所生的。
И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2 基列的妻也生了几个儿子：他妻所生的儿子长大了，就赶逐耶弗他，说：“你不可在我们父家承受产业，因为你是妓女的儿子。”
И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 耶弗他就逃避他的弟兄，去住在陀伯地，有些匪徒到他那里聚集，与他一同出入。
Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.
4 过了些日子，亚扪人攻打以色列。
А след известно време амонците воюваха против Израиля.
5 亚扪人攻打以色列的时候，基列的长老到陀伯地去，要叫耶弗他回来；
И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,
6 对耶弗他说：“请你来作我们的元帅，我们好与亚扪人争战。”
като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 耶弗他回答基列的长老说：“从前你们不是恨我、赶逐我出离父家吗？现在你们遭遇急难为何到我这里来呢？”
А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте им бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?
8 基列的长老回答耶弗他说：“现在我们到你这里来，是要你同我们去，与亚扪人争战；你可以作基列一切居民的领袖。”
И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.
9 耶弗他对基列的长老说：“你们叫我回去，与亚扪人争战，耶和华把他交给我，我可以作你们的领袖吗？”
И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 基列的长老回答耶弗他说：“有耶和华在你我中间作见证，我们必定照你的话行。”
И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.
11 于是耶弗他同基列的长老回去，百姓就立耶弗他作领袖、作元帅。耶弗他在米斯巴将自己的一切话陈明在耶和华面前。
Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.
12 耶弗他打发使者去见亚扪人的王，说：“你与我有什么相干，竟来到我国中攻打我呢？”
Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13 亚扪人的王回答耶弗他的使者说：“因为以色列人从埃及上来的时候占据我的地，从亚嫩河到雅博河，直到约旦河。现在你要好好地将这地归还吧！”
И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин.
14 耶弗他又打发使者去见亚扪人的王，
Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:
15 对他说：“耶弗他如此说，以色列人并没有占据摩押地和亚扪人的地。
Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16 以色列人从埃及上来乃是经过旷野到红海，来到加低斯，
но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дощъл в Кадис,
17 就打发使者去见以东王，说：‘求你容我从你的地经过。’以东王却不应允。又照样打发使者去见摩押王，他也不允准。以色列人就住在加低斯。
тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
18 他们又经过旷野，绕着以东和摩押地，从摩押地的东边过来，在亚嫩河边安营，并没有入摩押的境内，因为亚嫩河是摩押的边界。
Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не възлезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19 以色列人打发使者去见亚摩利王西宏，就是希实本的王，对他说：‘求你容我们从你的地经过，往我们自己的地方去。’
След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
20 西宏却不信服以色列人，不容他们经过他的境界，乃招聚他的众民在雅杂安营，与以色列人争战。
Но Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.
21 耶和华—以色列的 神将西宏和他的众民都交在以色列人手中，以色列人就击杀他们，得了亚摩利人的全地：
И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.
22 从亚嫩河到雅博河，从旷野直到约旦河。
Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
23 耶和华—以色列的 神在他百姓以色列面前赶出亚摩利人，你竟要得他们的地吗？
И сега, когато Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земята им?
24 你的神基抹所赐你的地你不是得为业吗？耶和华—我们的 神在我们面前所赶出的人，我们就得他的地。
Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.
25 难道你比摩押王西拨的儿子巴勒还强吗？他曾与以色列人争竞，或是与他们争战吗？
И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сеяфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?
26 以色列人住希实本和属希实本的乡村，亚罗珥和属亚罗珥的乡村，并沿亚嫩河的一切城邑，已经有三百年了；在这三百年之内，你们为什么没有取回这些地方呢？
Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 原来我没有得罪你，你却攻打我，恶待我。愿审判人的耶和华今日在以色列人和亚扪人中间判断是非。”
Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.
28 但亚扪人的王不肯听耶弗他打发人说的话。
Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
29 耶和华的灵降在耶弗他身上，他就经过基列和玛拿西，来到基列的米斯巴，又从米斯巴来到亚扪人那里。
Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.
30 耶弗他就向耶和华许愿，说：“你若将亚扪人交在我手中，
И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 我从亚扪人那里平平安安回来的时候，无论什么人，先从我家门出来迎接我，就必归你，我也必将他献上为燔祭。”
тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
32 于是耶弗他往亚扪人那里去，与他们争战；耶和华将他们交在他手中，
И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
33 他就大大杀败他们，从亚罗珥到米匿，直到亚备勒·基拉明，攻取了二十座城。这样亚扪人就被以色列人制伏了。
та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
34 耶弗他回米斯巴到了自己的家，不料，他女儿拿着鼓跳舞出来迎接他，是他独生的，此外无儿无女。
Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Месфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
35 耶弗他看见她，就撕裂衣服，说：“哀哉！我的女儿啊，你使我甚是愁苦，叫我作难了；因为我已经向耶和华开口许愿，不能挽回。”
И като я видя той, раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.
36 他女儿回答说：“父啊，你既向耶和华开口，就当照你口中所说的向我行，因耶和华已经在仇敌亚扪人身上为你报仇”；
А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.
37 又对父亲说：“有一件事求你允准：容我去两个月，与同伴在山上，好哀哭我终为处女。”
Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.
38 耶弗他说：“你去吧！”就容她去两个月。她便和同伴去了，在山上为她终为处女哀哭。
И той рече: Иди, И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.
39 两月已满，她回到父亲那里，父亲就照所许的愿向她行了。女儿终身没有亲近男子。
И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,
40 此后以色列中有个规矩，每年以色列的女子去为基列人耶弗他的女儿哀哭四天。
да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
