约伯记 37
1 因此我心战兢， 从原处移动。
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 听啊， 神轰轰的声音 是他口中所发的响声。
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 他发响声震遍天下， 发电光闪到地极。
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 随后人听见有雷声轰轰，大发威严， 雷电接连不断。
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 神发出奇妙的雷声； 他行大事，我们不能测透。
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 他对雪说：要降在地上； 对大雨和暴雨也是这样说。
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 他封住各人的手， 叫所造的万人都晓得他的作为。
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 百兽进入穴中， 卧在洞内。
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 暴风出于南宫； 寒冷出于北方。
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 神嘘气成冰； 宽阔之水也都凝结。
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 他使密云盛满水气， 布散电光之云；
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 这云是借他的指引游行旋转， 得以在全地面上行他一切所吩咐的，
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 或为责罚，或为润地， 或为施行慈爱。
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 约伯啊，你要留心听， 要站立思想 神奇妙的作为。
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 神如何吩咐这些， 如何使云中的电光照耀，你知道吗？
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 云彩如何浮于空中， 那知识全备者奇妙的作为，你知道吗？
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 南风使地寂静， 你的衣服就如火热，你知道吗？
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 你岂能与 神同铺穹苍吗？ 这穹苍坚硬，如同铸成的镜子。
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 我们愚昧不能陈说； 请你指教我们该对他说什么话。
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 人岂可说：我愿与他说话？ 岂有人自愿灭亡吗？
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 现在有云遮蔽，人不得见穹苍的光亮； 但风吹过，天又发晴。
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 金光出于北方， 在 神那里有可怕的威严。
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 论到全能者，我们不能测度； 他大有能力，有公平和大义， 必不苦待人。
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 所以，人敬畏他； 凡自以为心中有智慧的人，他都不顾念。
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
