创世记 44
1 约瑟吩咐家宰说：“把粮食装满这些人的口袋，尽着他们的驴所能驮的，又把各人的银子放在各人的口袋里，
После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
2 并将我的银杯和那少年人籴粮的银子一同装在他的口袋里。”家宰就照约瑟所说的话行了；
и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 天一亮就打发那些人带着驴走了。
На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 他们出城走了不远，约瑟对家宰说：“起来，追那些人去，追上了就对他们说：‘你们为什么以恶报善呢？
А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 这不是我主人饮酒的杯吗？岂不是他占卜用的吗？你们这样行是作恶了。’”
Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 家宰追上他们，将这些话对他们说了。
И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
7 他们回答说：“我主为什么说这样的话呢？你仆人断不能做这样的事。
А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 你看，我们从前在口袋里所见的银子，尚且从迦南地带来还你，我们怎能从你主人家里偷窃金银呢？
Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 你仆人中无论在谁那里搜出来，就叫他死，我们也作我主的奴仆。”
Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 家宰说：“现在就照你们的话行吧！在谁那里搜出来，谁就作我的奴仆；其余的都没有罪。”
А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 于是他们各人急忙把口袋卸在地上，各人打开口袋。
Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 家宰就搜查，从年长的起到年幼的为止，那杯竟在便雅悯的口袋里搜出来。
И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 他们就撕裂衣服，各人把驮子抬在驴上，回城去了。
Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 犹大和他弟兄们来到约瑟的屋中，约瑟还在那里，他们就在他面前俯伏于地。
И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 约瑟对他们说：“你们做的是什么事呢？你们岂不知像我这样的人必能占卜吗？”
И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
16 犹大说：“我们对我主说什么呢？还有什么话可说呢？我们怎能自己表白出来呢？ 神已经查出仆人的罪孽了。我们与那在他手中搜出杯来的都是我主的奴仆。”
Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 约瑟说：“我断不能这样行！在谁的手中搜出杯来，谁就作我的奴仆；至于你们，可以平平安安地上你们父亲那里去。”
Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 犹大挨近他，说：“我主啊，求你容仆人说一句话给我主听，不要向仆人发烈怒，因为你如同法老一样。
Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
19 我主曾问仆人们说：‘你们有父亲有兄弟没有？’
Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
20 我们对我主说：‘我们有父亲，已经年老，还有他老年所生的一个小孩子。他哥哥死了，他母亲只撇下他一人，他父亲疼爱他。’
И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 你对仆人说：‘把他带到我这里来，叫我亲眼看看他。’
И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 我们对我主说：‘童子不能离开他父亲，若是离开，他父亲必死。’
И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 你对仆人说：‘你们的小兄弟若不与你们一同下来，你们就不得再见我的面。’
А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 我们上到你仆人—我们父亲那里，就把我主的话告诉了他。
И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 我们的父亲说：‘你们再去给我籴些粮来。’
А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
26 我们就说：‘我们不能下去。我们的小兄弟若和我们同往，我们就可以下去。因为，小兄弟若不与我们同往，我们必不得见那人的面。’
ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 你仆人—我父亲对我们说：‘你们知道我的妻子给我生了两个儿子。
И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
28 一个离开我出去了；我说他必是被撕碎了，直到如今我也没有见他。
Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
30 我父亲的命与这童子的命相连。如今我回到你仆人—我父亲那里，若没有童子与我们同在，
И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
32 因为仆人曾向我父亲为这童子作保，说：‘我若不带他回来交给父亲，我便在父亲面前永远担罪。’
Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
33 现在求你容仆人住下，替这童子作我主的奴仆，叫童子和他哥哥们一同上去。
Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 若童子不和我同去，我怎能上去见我父亲呢？恐怕我看见灾祸临到我父亲身上。”
Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
