< 传道书 4 >
1 我又转念,见日光之下所行的一切欺压。看哪,受欺压的流泪,且无人安慰;欺压他们的有势力,也无人安慰他们。
Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 因此,我赞叹那早已死的死人,胜过那还活着的活人。
За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 并且我以为那未曾生的,就是未见过日光之下恶事的,比这两等人更强。
А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 我又见人为一切的劳碌和各样灵巧的工作就被邻舍嫉妒。这也是虚空,也是捕风。
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 有人孤单无二,无子无兄,竟劳碌不息,眼目也不以钱财为足。他说:“我劳劳碌碌,刻苦自己,不享福乐,到底是为谁呢?”这也是虚空,是极重的劳苦。
Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9 两个人总比一个人好,因为二人劳碌同得美好的果效。
По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10 若是跌倒,这人可以扶起他的同伴;若是孤身跌倒,没有别人扶起他来,这人就有祸了。
Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
11 再者,二人同睡就都暖和,一人独睡怎能暖和呢?
И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
12 有人攻胜孤身一人,若有二人便能敌挡他;三股合成的绳子不容易折断。
И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13 贫穷而有智慧的少年人胜过年老不肯纳谏的愚昧王。
По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14 这人是从监牢中出来作王,在他国中,生来原是贫穷的。
Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 我见日光之下一切行动的活人都随从那第二位,就是起来代替老王的少年人。
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 他所治理的众人就是他的百姓,多得无数;在他后来的人尚且不喜悦他。这真是虚空,也是捕风。
Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.