传道书 3
1 凡事都有定期， 天下万务都有定时。
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 生有时，死有时； 栽种有时，拔出所栽种的也有时；
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 杀戮有时，医治有时； 拆毁有时，建造有时；
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 哭有时，笑有时； 哀恸有时，跳舞有时；
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 抛掷石头有时，堆聚石头有时； 怀抱有时，不怀抱有时；
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 寻找有时，失落有时； 保守有时，舍弃有时；
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 撕裂有时，缝补有时； 静默有时，言语有时；
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 喜爱有时，恨恶有时； 争战有时，和好有时。
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 这样看来，做事的人在他的劳碌上有什么益处呢？
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 我见 神叫世人劳苦，使他们在其中受经练。
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 神造万物，各按其时成为美好，又将永生安置在世人心里。然而 神从始至终的作为，人不能参透。
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 我知道世人，莫强如终身喜乐行善；
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 并且人人吃喝，在他一切劳碌中享福，这也是 神的恩赐。
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 我知道 神一切所做的都必永存；无所增添，无所减少。 神这样行，是要人在他面前存敬畏的心。
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 现今的事早先就有了，将来的事早已也有了，并且 神使已过的事重新再来。
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 我又见日光之下，在审判之处有奸恶，在公义之处也有奸恶。
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 我心里说， 神必审判义人和恶人；因为在那里，各样事务，一切工作，都有定时。
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 我心里说，这乃为世人的缘故，是 神要试验他们，使他们觉得自己不过像兽一样。
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 因为世人遭遇的，兽也遭遇，所遭遇的都是一样：这个怎样死，那个也怎样死，气息都是一样。人不能强于兽，都是虚空。
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 都归一处，都是出于尘土，也都归于尘土。
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 谁知道人的灵是往上升，兽的魂是下入地呢？
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 故此，我见人莫强如在他经营的事上喜乐，因为这是他的分。他身后的事谁能使他回来得见呢？
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
