撒迦利亞書 7
1 達理阿王四年九月，即「基色婁」月四日，上主的話傳給匝加利亞。
И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Халев.
2 由貝特耳派遺了官員撒辣責爾和他的侍從去向上主請示，
А жителите на Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,
3 去問上主殿裏的司祭和q們 2我是否在五月裏仍要哭泣和齋戒，像我多年以來所作的一樣﹖」
и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?
4 那時萬軍木的話傳給我說：
Тогава словото на Господа на Силите дойде към мене и рече:
5 「你向國全體民眾和司祭們說：你們在五月和七月齋戒哭泣，至今已七十年了，豈是為了我而齋戒嗎﹖
Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?
6 你們幾時吃喝，豈不是為你們自己吃，為你們自己喝嗎﹖
И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?
7 難道你們不知道，當耶路撒冷還有人安居，她四週的城邑，南部平原也有人居住時，上主藉先知們所宣佈的訓令嗎﹖」
Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?
8 那時，上主有話傳給匝加利亞說：
И Господното слово дойде към Захария и рече:
9 「萬軍的上主這樣說：你們應照公正裁判，以仁義和友愛彼此相待；
Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,
10 不可欺壓寡婦和孤兒，外方人和貧窮人；不可心中圖謀惡事陷害人。
не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.
11 但是你們不肯聽從，硬著頭頸，充耳不聞。
Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.
12 他們使自己的心硬如金剛石，不聽從法律，和萬軍的上主以自己的神感動古先知們所發表的訓令，為此，萬軍的上主曾大發憤怒。
Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.
13 那麼，就如我呼喚時，你們不肯聽；同樣他們呼喊時，我也不肯聽──萬軍的上主說──
Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;
14 因此，我把他們驅散到他們所不認識的各民族中，以致他們去後，國土荒廢，無人住來；他們竟使美好的土地變成了一片荒野。」
но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.
