詩篇 22
1 【西亞的苦難與效果】 達味詩歌，交與樂官，調寄「朝鹿」。 我的天主，我的天主，你為什麼捨棄了我？你又為什麼遠離我的懇求，和我的哀號。
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 我的天主，我白天呼號，你不應允；我黑夜哀禱，你仍默靜。
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 但是你居於聖所，作以色列的榮耀！
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 我們的先祖曾經依賴了你，你救起他們，因他們依賴你；
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 他們呼號了你，便得到救贖，他們信賴了你，而從未蒙羞。
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 至於我，成了微蟲，失掉了人形；是人類的恥辱，受百姓的欺凌。
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 凡看見我的人都戲笑我，他們都撇著嘴搖著頭說：
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 他既信賴上主，上主就應救他；上主既喜愛他，祂就該拯救他。
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 是你使我由母腹中出生，使我在母懷裏享受安寧。
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 我一離開母胎，就已交托於你，尚在母懷時，你己是我的天主。
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 因為大難臨頭，求你不要遠離我，求你來近，因為無人肯來夫助我。
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 成群的公牛圍繞著我，巴商的雄牛包圍著我；
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 都向我張開自己的嘴，活像怒孔掠食的獅子。
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 我好像傾瀉的水一般，我全身骨骸都已脫散；我的心好像是蠟，在我內臟中溶化。
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 我的上顎枯乾得像瓦片，我的舌頭貼在咽喉上面；你竟使我於死灰中輾轉。
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 惡犬成地圍困著我，歹徒成夥地環繞著我；他們穿透了我的手腳，
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 我竟能數清我的骨骼；他們卻冷眼觀望著我，
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 他們瓜分了我的衣服，為我的長衣，他們拈鬮。
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 上主! 請不要遠離我，我的勇力，速來助我。
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 求你由刀劍下搶救我的靈魂，由惡犬的爪牙拯救我的生命；
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 求你從獅子的血口救我脫身，由野牛角下救出我這苦命人。
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 我要向我的弟兄，宣揚你的聖名，在盛大的集會中，向你讚美歌頌：
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 你們敬愛上主的人，請讚美上主，雅各伯所有的後裔，請光榮上主，以色列的一切子孫，請敬愛上主！
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 因為祂沒有輕看或蔑視卑賤人的苦痛，也沒有掩起祂自己的面孔，他一呼號上主，上主即予俯聽。
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 我在盛大的集會中要向祂頌讚，我在敬愛祂的人前正還我的誓願。
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 貧困的人必將食而飽飫，尋求上主的人必讚頌主；願他們的心靈永久生存！
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 整個大地將醒覺而歸順上主，天下萬民將在祂前屈膝叩首；
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 因為唯有上主得享王權，唯有祂將萬民宰治掌管。
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 凡安眼於黃泉的人都要朝拜祂，凡返回於灰土的人都要叩拜祂。我的靈魂存在生活只是為了祂，
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 我的後裔將要事奉上主，向未來的世界傳述我主，
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 向下代人傳揚祂的正義說：這全是上主的所作所為！
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
