< 詩篇 139 >

1 上主,您鑒察我,也認清我:
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 我一舉一動,您全然認清我,您由遠處已明徹我的心思。
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 我或行走或躺臥,您已先知,我的一切行動,您都熟悉。
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 我的話尚未發言,上主,您已全都知曉。
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 您將我前後包圍,用您的聖手將我蔭庇。
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 這是超越我理智的奇事,是我不能明白的妙理。
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 我往何處,才能脫離您的神能?我去那裏,才能逃避您的面容?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 我若上升於高天,您已在那裏,我若下降於陰府,您也在那裏。 (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 我若飛往日出的地方,我若住在海洋的西方,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 您的雙手仍在那裏引導著我,您的聖手還在那裏扶持著我。
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 我若說:願黑暗把我籠罩,光明變成黑暗將我圍包;
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 黑暗與黑夜對您並不矇矓,黑夜與白晝對您一樣光明。
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 您造成了我的五臟和六腑,您在我成胎之中締結了我。
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 上主,我讚美您,因我被造驚奇神奧;您的工作千奇萬妙!我的生命,您全知曉。
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 我何時在暗中構形,我何時在母胎造成,我的骨骸您全知情,
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 我尚在母胎,您已親眼看見,世人的歲月尚未來到以前,都已全部記錄在冊表,都已全由您預先定好。
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 天主,您的策略,對我何其深奧!您策略的總數又是何其繁浩!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 我若去計數,而它們多於沙粒;設若數到底,我仍同您在一起。
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 天主,恨不得您能殺掉惡人,叫流人血的兇遠離我身!
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 他們無法無天地褻瀆您,他們不忠不義地攻擊您。
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 上主,憎恨您的人,我怎能不痛惡?上主,背叛您的人,我怎能不厭惡?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 我對他們深惡痛棄,視他們為我的仇敵。
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 天主,求您檢察我,洞知我的心曲;天主,求您考驗我,明悉我的思慮。
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 求您察看我,我是否走入岐途,求您引導我邁向上永生的道路。
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.

< 詩篇 139 >