詩篇 126

1 上主帶領俘虜回到熙雍，我們覺得仿佛是在夢中；

Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

2 那時我們滿口喜氣盈盈，我們雙脣其樂融融。那時外邦異民讚歎不已：上主向他們行了何等奇事！

Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

3 上主向我們行偉大奇蹟，我們的確覺得滿心歡喜。

Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

4 上主，求您轉變我們的命運！就像乃革布有流水的澆淋。

Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

5 含淚播種的人，必含笑的收成；

Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

6 他們邊行邊哭，出去播種耕耘，他們載欣載奔，回來背著禾捆。

Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.