詩篇 102
1 受壓迫者在憂心悲愁時，向上主訴苦訴。 上主，求您允許我的祈求，願我的呼聲上達於您！
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 在我蒙難時日，求您不要掩面迴避我，我呼號您時，求您側耳聽我，迅速俯允我。
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 因為我的日月消散如雲煙，我的骨骸枯焦如火煎。
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 我的心憔悴得枯草一般，因此我也忘記了吃我的飯。
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 因為我哀傷得過度，我已僅是皮包骨頭。
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 我好像成了曠野中的淘河，我又像成了廢墟中的鴟鶚；
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 整夜不眠，獨自哀號，像屋頂的孤零小鳥。
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 我的仇敵常不停地辱罵我，對我猖狂的人，指名詛咒我；
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 我吃灰塵當食糧，我喝眼淚當水湯；
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 為了您的義憤與震怒，您把我舉起，將我撲拋去。
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 我的日月像傾斜的陰影，我的本身好像禾草枯零。
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 然而上主，您卻永遠常在，您的名號萬也代不衰。
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 求您起來，願您寬赦熙雍，因憐憫她的時日已來臨。
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 因您的眾僕愛惜她的石頭，他們也念念不忘她的廢壚。
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 上主，萬民必敬愛您的聖名，普世列王必敬愛您的光榮。
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 因為上主必定要重建熙雍，且要顯現於自己的光榮中。
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 祂必垂顧窮苦人的祈禱，也決不拒絕他們的哀號。
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 將此事寫出流給後世，叫新生的人民讚美上主。
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 因上主由至高聖所俯視，由高天之上垂顧人間世，
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 為傾聽俘虜的哀嘆，為釋放待斃的囚犯，
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 為在熙雍傳述上主的聖名，在耶路撒冷宣揚祂的光榮。
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 那時萬民都要聚集在一處，諸邦列國也要來朝拜上主。
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 祂在中途將我的力量消滅，將我的歲月縮短；
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 我說：我天主，莫我中年夭折，但願您的歲月永留萬代。
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 在起初您奠定了下地，上天也是您手的功績。
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 天地必要毀滅，而您永遠存在，萬物必要如同衣裳一樣衰敗，有如衣服更換，都要新存化代謝；
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 但是您卻永存不變，您的壽命無盡無限。
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 願您僕人的子女居家安康，願他們的子孫在您前永昌。
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
