箴言 29
1 人若屢受譴責，仍然頑固，他必突然喪亡，無法挽救。
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 義人執政，人民喜慶；惡人專權，人民嘆息。
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 喜愛智慧的，使父親喜悅；尋花問柳的，必傾家蕩產。
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 君王秉公行義，必將興邦；但若暴斂橫徵，必將喪邦。
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 對自己的友伴阿諛的人，是在他腳下張設羅網。
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 作惡的人，滿路絆索；正義的人，載欣載奔。
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 義人關注窮人的案情，但是惡人卻毫不知情。
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 輕狂的人，煽動城市作亂；明智的人，設法挽回狂瀾。
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 智愚爭辯，或怒或笑，終無結果。
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 嗜殺的人，常憎恨正人君子；正直的人，卻關懷他的性命。
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 愚人忿怒，必盡情發洩；明智的人，必自知抑制。
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 作首長的，如聽信讒言，他的臣僕，必盡屬小人。
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 窮人與壓迫者彼此相遇，二者皆由主獲得光明。
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 君王如秉公審判窮人，他的寶座必永久穩立。
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 杖責與懲戒，賜予人智慧；嬌縱的孩子，使母親受辱。
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 惡人掌權，罪惡隨之增多；正義的人，必親見其崩潰。
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 懲戒你的兒子，他必使你安心，令你心曠神怡。
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 神視缺乏時，人民必放縱；遵守法律的，纔蒙受祝福。
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 要糾正奴才，不宜用言語；即使他明白，他仍不服從。
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 你是否見過信口開河的人﹖寄望於愚人勝於寄望於他。
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 對奴才自幼加以嬌養，他日後終必反僕為主。
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 易怒的人，極易引起紛爭；性急的人，必犯很多過錯。
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 驕傲自大，使人屈辱；虛心謙下，使人受榮。
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 誰與盜賊合夥，實是痛恨自己；他雖聽見咀咒，卻不敢發一言。
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 對人畏懼，必陷入羈絆；信賴上主，必獲得安全。
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 許多人尋求王侯的慈惠，但每人的判決出自上主。
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 為非作歹的人，為義人所憎惡；行為正直的人，為惡人所憎惡。
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
