箴言 22
1 信譽比多財可取，敬仰必金銀可貴。
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 富人與窮人彼此相遇，二者皆為上主所造。
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 精明人遇見災禍，即行隱避；無知者反向前走，自招損害。
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 謙卑的賞報，是敬畏上主，是享有財富、尊榮和生命。
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 邪惡者的路上，滿佈荊棘羅網；潔身自愛的人，必能遠而避之。
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 你教導孩童應行的道路，待他老年時也不會離棄。
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 富人宰割窮人，債主奴役債戶。
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 播種邪惡的，必收穫災禍；他辛苦工作，必全屬徒然。
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 目光慈祥的，必蒙受祝福，因他將食糧，施捨給狂人。
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 趕走了狂人，就除了爭執；爭訟與侮辱，亦相繼止息。
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 純潔的心靈，是上主所愛；優雅的唇舌，是君王所悅。
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 上主的眼目，常衛護知識；敗類的言論，必加以毀滅。
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 只有懶人說：「外面有獅子，在街市之中，我會被吞噬。」
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 淫婦們的口，實是個深坑；上主惱怒的，必墮入其中。
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 孩童心中藏愚昧，只有戒尺能驅逐。
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 欺壓窮人，是使他致富；饋贈富者，是使他貧窮。
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 你應當傾聽智者的訓言，應專心致意領會我的知識。
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 你若細心存想，常在口中誦念，必會令你喜悅。
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 為使你的信賴全托於上主，我今日特將道路指示給你。
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 關於教誨和知識，我豈未多次寫過；
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 使你認識真言實理，答覆前來問你的人﹖
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 你不可因為人窮而剝削窮人，亦不可在城門口欺壓弱小者；
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 因為他們的案件，上主必予以辯護；凡剝奪他們的人，上主必討其生命。
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 易怒的人，不可與他交結，暴躁的人，不要與他往來，
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 免得你沾染他的惡習，甘冒喪失性命的危險。
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 不要為別人擊掌，不要為債務作保；
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 免得你沒有什麼償還時，連你的床榻也被人奪走。
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 祖先立定的舊界，你不要加以移動。
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 你曾見過辦事能幹的人嗎﹖他必侍立在君王面前，決不侍立在庸人面前。
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
