箴言 20
1 清酒令人輕狂，醇酒使人發瘋；凡沉溺於酒的，必不是明智人。
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 君王震怒，有如獅子的咆哮；觸怒他的，危害自己的性命。
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 平息爭端，是人的光榮；凡是愚人，都喜愛爭論。
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 懶惰人一寒冷，便不耕作；收獲之時，他必一無所獲。
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 人心的謀略，有如深水，唯有聰明人，纔能汲取。
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 自命為仁者，比比皆是；但有誰找到忠貞的人﹖
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 正義的人，必然為人正直；他的後代子孫，必然有福。
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 君王高坐在判座上，所有邪惡一目了然。
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 有誰能說：「我保持了心靈的潔淨，我是純潔無罪的﹖」
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 不同的衡量，不同的升斗：二者皆為上主同樣厭惡。
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 孩童的行為，潔淨正執直與否，由他的舉動便可認出。
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 能聽的耳朵，能看的眼睛：二者皆為上主所造。
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 不要貪睡眠，免得你受窮；兩眼睜開，纔能得飽食。
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 顧客常說：「不好，不好! 」但一離去，讚不絕口。
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 雖有大批黃金寶石，但最寶貴的，還是明智的唇舌。
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 誰為外方人作保，拿去他的衣服；誰為異邦人作保，以他本人作質。
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 騙來的食物頗覺香甜，事後口中卻滿是砂礫。
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 運籌帷幄，必先要商討；進行戰事，必該憑智謀。
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 遊蕩閒談的，必洩露秘密；張口饒舌的，別與他交結。
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 凡是辱罵自己父母的人，他的燈必在幽暗中熄滅。
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 起初容易得來的財物，最後也不會得到祝福。
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 你切不可說：「我以惡報惡；」應信賴上主，他必拯救你。
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 不同的衡量，為上主所惡；不同的天秤，實屬不道德。
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 世人的腳步，由上主支配；人那能了解自己的道路﹖
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 人若冒然說「聖，」許願後纔反省，這是自投羅網。
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 智慧的君王簸揚惡人，且用車輪來壓軋他們。
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 人的靈魂是天主的燈，探照肺腑的一切隱密。
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 仁愛和忠誠，是君王的保障；他的寶座，是賴慈愛而支撐。
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 少年人的光榮，在於他們的魄力；老年人的榮耀，在於他們的白髮。
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 見傷的鞭打能清除邪惡，杖擊能觸及肺腑的深處。
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
