箴言 16
1 內心策劃在於人，應允卻在於上主。
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 對自己的行為，人都自覺無瑕；但審察心靈的，卻是上主。
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 將你的作為委託於上主，這樣你的計劃必會成功。
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 上主所造的各有其用意，連惡人也有不幸的一日。
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 居心傲慢的，上主必厭惡；這一類的人，逃不掉懲罰。
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 藉慈善忠誠，可補贖罪過；藉敬畏上主，可避免罪惡。
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 世人的行徑，若中悅上主，他必使仇敵，再與他和好。
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 收入少而守正義，勝於進款多而行不義。
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 人心裏都策劃自己的行徑；但他的步伐卻由上主支配。
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 神明的斷語，出自君王口；他口下判斷，必不致差錯。
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 天秤和稱盤，屬上主所有；囊中的法碼，全由他制定。
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 君王最厭惡的是作惡，因為王位賴正義而立。
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 正義的唇舌，為君王所喜悅；說話正直者，為君王所愛戴。
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 君王的震怒，是死訊的使者；但是智慧人，能平息王怒。
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 君王容光煥發，人即可活命；君王的恩澤，有如春雲時雨。
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 獲得智慧，勝於獲得黃金；獲得智慧，勝於獲得白銀。
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 正直人的行徑遠離邪惡，謹守行為的人必確保生命。
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 驕橫是滅亡的先聲，傲慢是隕落的前導。
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 謙下與貧民共處，勝於與驕傲人分贓。
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 細聽勸言的，必將受益；信賴上主的，真是有福。
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 有慧心的人，被稱為哲人；溫和的口吻，更具說服力。
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 為有智識的人，智識是生命的泉源；然而糊塗愚昧，卻是愚昧人的懲罰。
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 智慧人的心，使自己的嘴靈巧，使自己的唇舌，更具說服力。
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 親切的言語，有如蜂蜜，使心靈愉快，使筋骨舒暢。
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 有些道路，看來正直；走到盡頭，卻是死路。
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 工人的胃口，催他勞作；工人的口腹，迫他工作。
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 無賴之徒，圖謀邪惡；他的嘴上，似有火燒。
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 乖戾的人，撒播爭端；告密的人，離間友情。
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 強橫的人，誘惑朋友；引他走入不正之徒。
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 誰緊閉眼睛，是在策劃陰謀；誰緊咬口唇，邪惡業已完成。
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 皓首白髮，是尊榮的冠冕；只在正義的道上，方可獲得。
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 有涵養的人，勝於勇士；克服自己的人，勝於克城的人。
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 人儘可在懷中抽籤，但決斷卻在乎上主。
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
