< 箴言 14 >
1 智慧的婦女,足以興家;愚昧的婦女,親手將家拆毀。
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 履行正路的人,敬畏上主;愛走曲徑的人,輕視上主。
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 愚昧人口中,有傲慢的根苗;智慧人的唇舌,是自己的保障。
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 明智人的智慧,在於審察自己的行徑;愚昧人的昏愚,在於自欺欺人。
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 心頭的愁苦,唯有自己知;心中的喜樂,他人無分享。
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 邪僻人的家庭,必遭破壞;正直人的帳幕,卻要興隆。
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 連在歡笑中,心亦有感傷;歡笑的結局,往往是痛苦。
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 變心的人,必自嘗其果;良善的人,必得其善報。
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 愚昧的人,以愚昧為基業;明智的人,以知識為冠冕。
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 貧窮的人,為親朋所厭;富貴的人,則高朋滿座。
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 陰謀邪惡的人,豈非走入歧途﹖策劃行善的人,必獲慈惠忠誠。
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 智慧人的冠冕,是他們的機智;愚昧人的冠冕,是他們的糊塗。
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 忠實的見證,救人性命;作假證的人,危害他人。
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 敬畏上主,是穩固的靠山;為他的子孫,也是個避難所。
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 敬畏上主,是生命的泉源,使人脫免死亡的羅網。
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 人民眾多,是君王的光榮;庶民缺少,是王侯的沒落。
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 緩於發怒的人,必甚有見識;脾氣暴躁的人,必大顯愚昧。
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 心平氣和,使身體康健;心懷嫉忌,使骨骸腐蝕。
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 欺壓窮人的,就是凌辱他的造主;憐恤苦人的,就是尊敬他的造主。
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 惡人因自己的邪惡,必被毀滅;義人因自己的正義,有所憑藉。
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 明哲的臣僕,蒙受君王的寵幸;無用的臣僕,必遭君王的盛怒。
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.