< 箴言 13 >
1 智慧之子,聽從父親的教訓;輕狂的人,不聽任何人規勸。
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 義人必飽嘗自己口舌的果實,惡人的慾望只有飽食強暴。
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 謹口慎言,方能自保性命;信口開河,終必自取滅亡。
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 懶人雖常盼望,卻一無所得;勤勞的人,卻常如願以償。
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 有人自充富人,其實一貧如洗;有人佯作窮人,其實腰纏萬貫。
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 富人的錢財只是性命的贖價,窮人卻沒有這樣的威脅。
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 希望遲不兌現,令人心神煩惱;願望獲得滿足,像株生命樹。
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 誰輕視法令,必遭滅亡;誰敬畏誡命,必得安全。
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 智慧人的教訓是生命的泉源,人可賴以脫免死亡的羅網。
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 明哲的規勸,使人蒙恩,殘暴人的舉止,粗魯蠻橫。
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 精明的人,常按理智行事;愚昧的人,只自誇其糊塗。
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 奸妄的使者,使人陷於災禍;忠誠的使者,給人帶來安和。
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 拒絕規勸的,必遭貧苦羞辱;接受懲戒的,反要受人尊敬。
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 願望獲得滿足,能使心靈愉快;遠離邪惡,卻為愚昧人所深惡。
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 與智慧人往來,可成智慧人;與愚昧人作伴,必受其連累。
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 善人為子子孫孫留下產業,罪人的財富是為義人積蓄。
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 窮人開墾的田地,生產大量食物;誰若缺乏正義,定不免於滅亡。
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 不肯使用棍杖的人,實是恨自己的兒子;真愛兒子的人,必時加以懲罰。
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.