箴言 1
1 以色列王達味之子撒羅滿的箴言：
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 是為教人學習智慧和規律，叫人明瞭哲言，
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 接受明智的教訓－－仁義、公平和正直，
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 使無知者獲得聰明，使年少者獲得知識和慎重，
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 使智慧者聽了，增加學識；使明達人聽了，汲取智謀，
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 好能明瞭箴言和譬喻，明瞭智者的言論和他們的隱語。
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 敬畏上主是智慧的肇基；只有愚昧人蔑視智慧和規律。
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 我兒，你應聽你父親的教訓，不要拒絕你母親的指教，
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 因為這就是你頭上的冠冕，你頸上的珠鏈。
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 我兒，如果惡人勾引你，你不要聽從；
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 如果他們說：「來跟我們去暗算某人，無故地陷害無辜。
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 這樣，我們必獲得各種珍寶，以贓物充滿我們的房屋。
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 你將與我們平分秋色，我們將共有同一錢囊。」
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 我兒，你不要與他們同流合污，該使你的腳遠離他們的道路，
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 因為他們雙腳趨向兇惡，急於傾流人血。
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 在一切飛鳥眼前，張設羅網，盡屬徒然。
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 其實，他們不外是自流己血，自害己命。
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 這就是謀財害命者的末路：他必要送掉自己的性命。
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 智慧在街上吶喊，在通衢發出呼聲；
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 在熱鬧的街頭呼喚，在城門和市區發表言論：「
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 無知的人，你們喜愛無知；輕狂的人，你們樂意輕狂；愚昧的人，你們憎恨知識，要到何時呢﹖
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 你們應回心聽我的勸告。看，我要向你們傾吐我的心意，使你們瞭解我的言詞。
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 但是，我呼喚了，你們竟予以拒絕；我伸出了手，誰也沒有理會。
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 你們既蔑視了我的勸告，沒有接受我的忠言；
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 因此，你們遭遇不幸時，我也付之一笑；災難臨到你們身上時，我也一笑置之。
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 當災難如暴風似的襲擊你們，禍害如旋風似的捲去你們，困苦憂患來侵襲你們時，我也置之不顧。
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 那時，他們呼求我，我必不答應：他們尋找我，必尋不著我；
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 因為他們憎恨知識，沒有揀選敬畏上主，
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 沒有接受我的勸告，且輕視了我的一切規諫。
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 所以他們必要自食其果，飽嘗獨斷獨行的滋味。
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 的確，無知者的執迷不悟殺害了自己；愚昧人的漠不關心斷送了自己。
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 但是，那聽從我的，必得安居，不怕災禍，安享太平。
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
