民數記 21
1 客納罕人的阿辣得王，其時住在乃革布，聽說以色列人沿阿塔陵路前來，就與以色列人交戰，據去了一些人。
А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
2 以色列人於是向上主許願說：「你若將這人民交在我手內，我必將他們的城毀滅」。
И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3 上主遂聽了以色列人的請求，將客納罕人交在他們手裏，以色列人就毀滅了他們和他們的城；人遂給那地方起名叫曷爾瑪。
И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма.
4 他們由曷爾山沿紅海的路起程出發，繞過地；在路上人民已不耐煩，
А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
5 抱怨天主和梅瑟說：「你們為什麼由埃及領我們由埃及上來死在曠野﹖這裏沒有糧食，又沒有水，我們對這輕淡的食物已感厭惡」。
И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
6 上主遂打發火蛇到人民中來，咬死了許多以色列人。
За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
7 人民於是來到梅瑟前說：「我們犯了罪，抱怨了上主和你；請你轉求上主，給我們趕走這些蛇」。梅瑟遂為人民轉求。
Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
8 上主對梅瑟說：「你做一條火蛇，懸在木桿上；凡是被蛇咬的，一瞻仰牠，必得生存」。
И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9 梅瑟遂做了一條銅蛇，懸在木桿上；那被蛇咬了的人，一瞻仰姛蛇，就保存了生命」。
И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
10 以色列子民再起程出發，在敖波特紮了營；
Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 由敖波特天出發，在依耶阿巴陵，即在面朝摩阿布東邊的曠野內紮了營。
И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12 由那裏又出發，在則勒得河旁紮了營。
От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13 由那裏又出發，在阿爾農北岸紮了營。這條河是在曠野中，由阿摩黎人的邊境流出；阿爾農就是阿摩黎的邊界，介於摩阿布和阿摩黎之間。
От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14 為此在「上主的戰書」上說：「在蘇法的瓦赫布和阿爾農山谷，
За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,
15 以及山谷的斜坡；這斜坡伸展到阿爾地區，緊靠摩阿布的邊境」。
И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.
16 由那裏他們到貝爾，那裏有口井，上主曾指這井對梅瑟說：「你召集人民，我要賜給他們水喝」。
А от там дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
17 那時以色列人就唱了這首歌說：「井，湧出水來! 你們應對它歌唱!
Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;
18 這井是領袖挖掘的，是民間的貴人，以權杖和棍棒挖鑿的」。他們由曠野到瑪塔納，
Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез заповедта на законодателя; с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,
19 由瑪塔納到了納哈里耳；由納哈里耳了到巴摩特；
и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20 由巴摩特到了摩阿布的山谷，到了俯瞰曠野的斯加高峰。
а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.
21 以色列人派遺使者到阿摩黎人的君王息紅前說：
Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22 「請讓我由你國內經過，我們決不闖入莊田或葡萄園，也不喝井中的水，只沿王道而行，直至走你的國境」。
Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не ще да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.
23 息紅卻不讓以色列人經過他的國境；且調集他己所有的人民，往曠野裏去對抗以色列人；一來到雅哈茲，就與以色列人交戰。
А Сион не пусна Израиля да мина през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.
24 以色列人用刀劍將他擊敗，佔領了他的國境，自阿爾農河直到雅波克河，直到阿孟子民的邊界。
Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.
25 於是以色列人佔領了那裏所有的城鎮，就住在阿摩黎人所有的城鎮內，並住在赫市朋及其附屬城內。
Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26 赫市朋原是阿摩黎人王息紅的都城。息紅與前任阿摩黎王交戰，佔領了他所有的土地，直到阿爾農河。
Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.
27 為此詩人吟詠說：「你們到修建鞏固的赫市朋去，那穩固的息紅城；
За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;
28 因為由赫市朋發出了火，從息紅的城冒出了火焰，吞滅了摩阿布的阿爾，消滅了阿爾農的高丘。
Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.
29 禍哉，摩阿布! 革摩市人民，你已滅亡! 他的兒子已經逃亡，女兒已被俘，交給了阿摩黎人的君王息紅。
Горко ти Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.
30 但我們一襲擊他們，赫市朋直到狄朋，盡成廢壚；我們蹂躝一切直到諾法黑，直到默德巴」。
Ние го застреляхме Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която се простира до Медева.
31 這樣以色列人就住在阿摩黎的區域內。
Така Израил се засели в земята на Аморейците.
32 梅瑟又派人去偵探雅則爾；他們佔領了這城及其附屬城鎮，驅逐了那裏的阿摩黎人。
После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
33 此後前進，上了往巴商的路。巴商王敖格同他全國的人民，就出來對抗他們，在厄德勒與他們交戰。
Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
34 上主對梅瑟說：「不必怕他，因為我已將他，他的人民和國土，都交在你手裏了；你要待他，如同待住在赫市朋 木阿摩黎人的君王一樣」。
Но Господ рече на Моисея: Не бой се от Него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35 他們擊殺了他，他的兒子和他所有的人民，沒有剩下一個；遂佔據了他的國土。
И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.
