尼希米記 9
1 同月二十四日，以色列子民都聚集起來，守齋禁食，穿粗毛衣，頭上頂著灰土。
След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си,
2 以色列的苗裔，同一切外方人的子孫分開之後，便站起來，坦白承認自己的罪過。和祖先的罪惡。
Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.
3 他們各站在自己的地方，三小時之久，誦讀他們天主的法律書；又三小時之久，承認了自己的罪過，跪拜了上主，他們的天主。
През една четвърт от деня те ставаха на местата си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.
4 肋未人耶叔亞、彼奴依、卡德米耳、舍巴尼雅、步尼、舍勒彼雅、巴尼、和革納尼，站在高處，大聲呼號上主，他們的天主。
Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.
5 隨後肋未人耶叔亞、卡德米耳、巴尼、哈沙彼雅、曷狄雅、舍巴尼雅、培塔希雅說道：「起來! 你們應讚頌上主我們的天主，從永遠直到永遠! 」眾人便讚頌他光榮的聖名，因此名遠超一切稱頌和讚美。
После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.
6 厄斯德拉祈禱說：「唯獨你是上主，是你創造了天，天上的天，和天上的一切軍旅，地和地上的一切，海和海中的一切，是你使一切生存；天上的軍旅常在你前跪拜。
Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
7 上主，你就是那揀選亞巴郎，領他離開加色丁烏爾，給他起名叫阿貝辣罕的天主。
Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;
8 你見他的心對你忠實，就與他立約，把客納罕人、赫特人、阿摩黎人、培黎齊人、耶步斯人和基爾加士人的土地，賜給了他的後裔；你履行了你的諾言，因為你是正義的。
и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.
9 你垂顧了我們祖先在埃及的困苦，俯聽了他們在紅海旁的呼聲，
И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.
10 遂對法郎和他所有的臣僕，以及他國內所有的民眾，行了奇蹟異能，因為你知道，他們怎樣任性傲慢地，對待了我們的祖先，因而你獲得了大名，直至今日。
Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придобил име, както е известно днес.
11 你在我們祖先面前，分開了海，使他們在海中乾地路過，卻把追趕他們的人，拋入深淵，有如把一塊石頭拋入怒潮。
Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.
12 日間你用雲柱領導，夜間你用火柱光照他們所走的路。
При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през която трябваше да минат.
13 你降臨西乃山上，從天上向他們施救，賜給了他們公正的條例、真理的法律、美好的規矩及誡命；
Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;
14 你令他們知道，你神聖的安息日，藉著你的僕人梅瑟，向他們頒佈了規矩、誡命和法律。
и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.
15 你從天上賜下食物，給他們充飢；使岩石中流出清泉，給他們解渴；命令他們去佔領，。你曾舉手誓許賜與他們的土地。
Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.
16 但是他們，我們的祖先，任性妄為，硬著脖子，不肯聽從你的命令。
Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;
17 他們拒絕聽命，忘卻了你在他們中間所行的奇蹟，硬著脖子，立了首領，要回到埃及去當奴隸。但你是寬大為懷，仁愛慈悲，緩於忿怒，富於慈愛的天主，並未拋棄他們；
те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.
18 甚至連他們鑄了一個牛犢說：「這是領你出埃及的天主! 」犯了褻瀆的大罪時，
Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,
19 你因你無限的仁慈，也沒有將他們拋棄在曠野中；日間在路上領導他們的雲柱，夜間為他們光照道路的火柱，仍沒有離開他們。
Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.
20 你賜下你溫和的風，使他們甦醒，並沒有將「瑪納」扣住，不給他們充飢，仍賜下了水為他們解渴。
И ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.
21 四十年之久，你在曠野照顧他們，使他們一無所缺；他們的衣服沒有穿破，他們的腳也沒有腫脹。
Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.
22 你將各國和眾民交給了他們，將各個角落分給了他們，他們遂佔領了赫市朋王息紅，和巴商王敖格的土地。
При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.
23 你使他們的子孫繁衍，有如天上的繁星，領他們道你誓許與他們的祖先，要去佔領的土地，
И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.
24 他們的子孫便去佔領了那地方；你使那地方的居民客納罕人，屈服在他們面前，將他們的君王和地方上的人民，交在他們的手中，任他們隨意處置。
И те, чадата им влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.
25 他們攻取了堅固的城池，和肥沃的土地，奪得了滿藏寶物的房舍、掘好的井、葡萄園、橄欖園和豐富的果林；他們都吃得飽滿，身體肥胖，安逸享樂，這都是因你無量的慈善。
И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.
26 但是，他們竟抗命背叛了你，將你的法律置諸背後，殺了那些警戒他們，勸他們歸順於你的先知；他們竟犯了這褻瀆的大罪，
Но те не се покоряваха, подигнаха се против Теме, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.
27 因此你把他們交在仇人的手中，受人迫害。他們遭遇迫害時，一呼求你，你就由天上俯聽了他們，照你無限的仁慈，打發救援者，由仇人手中救出他們；
Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.
28 然而他們一享平安，便又去做惡背叛你，因此你又把他們拋在他們敵人手中，受他們的管轄；幾時他們再回心轉意呼號你，你就再由天上俯聽他們，照你無限的仁慈拯救他們。
Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха те викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.
29 你曾警告他們轉向你的法律，但是他們仍恣意妄行，不聽從你的命令，違反你的典章，－人若遵行，必因此而生活，－扭轉倔強的肩膀，硬著脖子，不願服從。
Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си та и не слушаха.
30 你多年來容忍他們，藉先知和以你的精神，警戒他們，但他們仍不聽從，所以你將他們交在異方人民手中。
Въпраки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.
31 但因你無限的仁慈，你沒有消滅他們，也沒有拋棄他們，因為你是博愛仁慈的天主。
Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
32 現在，我們的天主! 遵守信約，保持仁愛，偉大、全能和可畏的天主! 請不要把我們、我們的君王、我們的首長、我們的司祭、我們的先知、我們的祖先和你的全民眾，從亞述王時代直到今日所遭遇的一切迫害，看作小事。
Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.
33 你使這一切降在我們身上，是公義的，因為你所行的是忠義，而我們所行的是邪惡。
Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото ти си действувал верно, а ние сме постъпвали нечестиво.
34 我們的君王、我們的首領、我們的司祭和我們的祖先，實在都沒有遵行你的法律，也沒有聽從你的命令和你警戒他們的勸告。
Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.
35 他們在你賜給他們的國土上和許多幸福中，在你擺在他們面前的廣大而肥沃的土地上，並沒有侍奉你，也沒有放棄他們的惡行。
Защото те през време на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.
36 我們今天竟成了奴隸! 看，我們在你賞給我們祖先吃那裏的果實和出產的土地上，作了奴隸!
Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето роби сме в нея.
37 為了我們的罪過，那豐富的出產歸於你派定來管轄我們的君王，他們隨意處置了我們的肉體和我們的牲畜；我們實在是處在極大的困苦中! 」
Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
38 鑑於這一切，我們立了盟約，也寫了出來；我們的族長、我們的肋未人和司祭，也在上面蓋了印。
Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.
