尼希米記 4
1 桑巴拉特一聽說我們重修城垣，就大發忿怒，十分生氣，譏諷猶太人，
А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.
2 向他們的同僚即撒瑪黎雅的軍隊說：「這些可憐的猶太人想作什麼﹖他們想要修築城垣嗎﹖想要獻祭嗎﹖想要在一天內完成嗎﹖想從那堆灰土中，在立起那些燒過的石頭來嗎﹖」
И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?
3 阿孟託人托彼雅也在旁說到：「讓他們修罷! 就是上去一隻野狗，也能推翻他們修了石牆。」
А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.
4 我們的天主，請聽! 我們是怎樣受侮辱! 請把這辱罵歸到他們的頭上，使他們在流亡之地受迫害。
Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.
5 不要遮掩他們的罪行，他們的罪孽也不應從你面前抹去，因為他們實在侮辱了修建的人。
Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.
6 我們仍繼續修建城牆，把整個城牆都聯結起來，高底已到一半，因為民眾都有心火工作。
Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината от височината си; защото людете имаха присърце работата.
7 當桑巴拉特和托彼雅，以及阿剌伯人、阿孟人和阿市多得人，聽說耶路撒冷城垣正在進行修建中，缺口已開始修補，就大發忿怒，
Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;
8 都聯合起來，圖謀來攻打耶路撒冷，擾亂我們。
и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.
9 我們一面祈求我們的天主，一面派了衛隊，日夜防守。
А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.
10 有一個猶太人說︰「運夫的力量已耗盡，積土又太多，我們不能再修建城牆了! 」
Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.
11 我們的仇敵已議決說：「不讓他們知道，不讓他們看出，我們直衝入他們中間，將他們殺掉，停止那工程。」
А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.
12 那時，有些靠近他們居住的猶太人，十次前來通知我們說︰「他們由所住的各方上來，攻打我們，
И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.
13 已在城牆下低處的田野中安了營。」我就按照家族分派了人，帶上刀槍和弓。
Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 我巡視之後，就起來對權貴、長官和其餘的人民說︰「對他們，你們不可畏縮! 要記住吾主是偉大而可畏的：應為你們的兄弟、兒女、妻子、家庭而作戰。」
И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.
15 我們的敵人一聽說我們得了情報，同時天主也破壞了他們的陰謀，他們遂都撤退；我們也都回到城牆那裏，各返自己的工作崗位。
А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.
16 從那天起，我的僕人一半做工，一半佩帶著刀、矛盾、弓和鎧甲，立在全猶大家後邊，
И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.
17 即在城牆作工的人後邊。那些搬運的人，也都武裝起來︰一手作工，一手拿著武器；
Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;
18 修牆的工人，每人腰間都配著刀工作。吹號筒的站在我身旁。
и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.
19 我向權貴、長官和其餘的人民說︰「這工程範圍很大，我們在城牆上彼此分離甚遠，
И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;
20 所以你們無論在什麼地方，一聽到號聲，就立時聚集在我們身旁；我們的天主必為我們戰爭。」
затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог воюва за нас.
21 我們便這樣繼續工作，由旭日初昇，直到星辰出現。
Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.
22 同時我又吩咐民眾說：「每人和他的僕人，應在耶路撒冷過夜。如此在夜間可為我們守衛，白天可以工作。」
И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.
23 至於我和我的兄弟，以及我的僕人和跟隨我、護衛我的人，沒有一人脫過衣服，各人手中常拿著武器。
И тъй, нито аз, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше на водата да се мие.
