耶利米哀歌 1
1 以色列被虜充軍以後，耶路撒冷成了一片荒涼，耶肋米亞痛哭流淚的坐著唱了這篇哀歌，憑弔耶路撒冷，嗚咽說：怎麼! 這個人煙稠密的京都，卻孤坐獨處! 從前是萬民的主母，現在好像成了寡婦；往日是諸郡的王后，如今竟然成奴僕!
Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!
2 她夜間痛哭飲泣，眼淚流滿雙頰；她所有的愛人，卻沒有一個前來安慰她；她的親友都背棄了她，成了她的冤家!
Непрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.
3 猶大已經流亡遠去，備受壓迫奴役；散居在異民中間，再不得安息；她處於絕境之中，所有迫害她的人，盡來相逼!
Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители стигнаха го всред теснините му.
4 熙雍的到街道悲慘淒涼，因無人前來過節! 她的城門零落蕭條，司祭哀嘆，處女惆悵；她已憂苦備嘗!
Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.
5 她的敵人得了優勢，仇人獲得勝利，都因她犯罪多端，而遭受了上主的懲罰；她的幼兒被擄去，在敵人面前作囚徒。
Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват; Защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.
6 一切華麗，已經都由熙雍女郎身上消失；她的首長好像找不到牧場的公羊，受追逐者驅使，無力前行。
И изгуби се от Сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И отиват безсилни пред гонещия ги.
7 耶路撒冷在困苦和患難的時日，回憶昔日享有的一切榮華；現在呢﹖當她的人民陷入敵人手中時，竟然沒有人來施救! 仇人看見了她，都嘲笑她的滅亡。
В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.
8 耶路撒冷犯罪作惡，因而成了可憎惡的；昔日尊重她的人，今日一見到她的裸體，都予以輕視；而她自己只有飲泣，轉身退去。
Тежко съгреши Ерусалимската дъщеря, Затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.
9 她的污穢沾滿了她的衣裙，她從未想到會有如此的結局，以致一落千丈，卻沒有人安慰。「上主，求你憐視我的痛苦，因為敵人正在意氣高揚。
Нечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова, чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи!
10 暴徒伸手劫掠了她所有的珍寶：你雖然嚴禁異民進入你的集會，她卻眼看著他們闖進聖所。
Противникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11 她所有的人民都在嘆息，搜求食糧；而應交出珍寶，換取食物，以維持生活。上主，求你垂視眷顧，我怎樣受人輕慢! 」
Всичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.
12 一切過路的人啊! 請你們細細觀察，看看有沒有痛苦能像我所受的痛苦﹖因為上主在他盛怒之日，折磨了我!
Немарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене, Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.
13 他從上降下火來，深入我的骨骸；他在我腳下設下羅網，使我陷落；他使我終日孤寂，惆悵不已。
От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден.
14 上主親手把我罪過的軛，緊縛在我的頸上，使我筋疲力竭；他將我交於我不能抵抗的人手中。
Нечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.
15 上主拋棄了我中間的勇士，召集盛會，與我為敵，粉碎我的精銳；上主好像踐踏酒醡一樣，踐踏原是處女的猶大女郎。
Господ презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.
16 我之所以痛苦，滿眼流淚，是因為鼓舞我心靈的安慰者，已經離我遠去；我的子女已經孤獨無援，而敵人卻正在得勢。
Затова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.
17 熙雍雖然伸開雙手，卻無人予以安慰；上主召喚四周的人與雅各伯為敵；耶路撒冷在人眼中，成了可憎的污穢之物。
Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.
18 唯有上主是公義的，因為我違背了他的訓示。一切民族! 請你們聽一聽，看一看我的痛苦我的處女和壯丁，都已充軍去了。
Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
19 我向愛人求救，但他們都捨棄了我，我的司祭和長老，雖然尋覓食糧以求活命，但他們卻在城中氣絕喪命。
Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.
20 上主，求你憐視，因為我實在痛苦：五內恐懼，心如倒懸，因為我常背命頑抗。外邊有刀劍使我喪子，在家裏有人死亡。
Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах против тебе; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт владее.
21 人們都聽到我嘆息，卻沒有人安慰我；仇人聽到我遭難，無不慶幸你的所為；但是到了你所規定的日子，他們必然與我相同。
Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.
22 願他們的罪惡擺在你眼前! 你怎麼為了我的各種罪惡，對待了我，也願怎樣對待他們! 因為我履次嘆息，我的心已萎靡不振。
Нека дойде пред Тебе всичкото им нечестие; И стори на тях както стори на мене поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне.
