耶利米哀歌 3
1 在上主盛怒的鞭責下，我成了受盡痛苦的人；
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 他引我走入黑暗，不見光明；
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 且終日再三再四，伸手與我為敵；
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 他使我肌膚枯瘦，折斷我的骨頭；
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 他在我四周築起圍牆，用毒草和痛苦環繞我，
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 讓我居住在黑暗之中，好像久已死去的人。
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 他用垣牆圍困我，不能逃脫；並且加重我的桎梏；
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 我呼籲求救時，他卻掩耳不聽我的祈禱。
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 他用方石堵住了我的去路，阻塞了我的行徑。
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 上主之於我，像是一隻潛伏的狗熊，是一頭藏匿的獅子，
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 他把我拖到路旁，撲捉撕裂，加以摧殘；
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 又拉開他的弓，瞄準我，把我當作眾矢之的。
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 他用箭囊的箭，射殺了我的雙腰；
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 使我成了萬民的笑柄，終日受他們的嘲笑；
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 他使我飽食苦菜，醉飲苦酒。
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 他用砂礫破碎我的牙齒，用灰塵給我充饑。
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 他除去了我心中的平安，我已經忘記了一切幸福；
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 於是我說：「我的光榮已經消逝，對上主的希望也已經幻滅。」
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 我回憶著我的困厄和痛苦，盡是茹苦含辛!
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 我的心越回想，越覺沮喪。
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 但是我必要追念這事，以求獲得希望：
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 上主的慈愛，永無止境；他的仁慈，無窮無盡。
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 你的仁慈，朝朝常新；你的忠信，浩大無垠!
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 我心中知道：上主是我的福分；因此，我必信賴他。
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 上主對信賴他和尋求他的人，是慈善的。
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 最好是靜待上主的救援，
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 最好是自幼背負上主的重軛，
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 默然獨坐，因為是上主加於他的軛；
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 他該把自己的口貼近塵埃，這樣或者還有希望；
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 向打他的人，送上面頰，飽受凌辱。
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 因為上主決不會永遠把人遺棄；
Защото Господ не отхвърля до века.
32 縱使懲罰，他必按照自己豐厚的慈愛，而加以憐憫。
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 因為他苛待和懲罰世人，原不是出於他的心願。
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 將世上所有的俘虜，都踐踏在腳下，
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 在至上者前剝奪人的權利,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 與人爭訟時，欺壓他人：難道上主看不見﹖
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 若非上主有命，誰能言出即成呢﹖
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 吉凶禍福，難道不是出自至上者之口﹖
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 人生在世，為自己的罪受罰，為什麼還叫苦﹖
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 我們應檢討考察我們的行為，回頭歸向上主!
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 應向天上的大主，雙手奉上我們的心!
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 正因為我們犯罪背命，你纔沒有寬恕。
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 你藏在盛怒之中，追擊我們，殺死我們，毫不留情。
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 你隱在濃雲深處，哀禱不能上達。
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 你使我們在萬民中，成了塵垢和廢物。
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 我們所有的仇人，都向我們大張其口。
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 為我們只有恐怖和陷阱，破壞和滅亡。
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 為了我女兒──人民的滅亡，我的眼淚湧流如江河。
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 我的眼淚湧流不止，始終不停，
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 直到上主從天垂顧憐視，
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 因我城中的一切女兒，使我觸目傷心。
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 我的仇人無故追捕我，像獵取飛鳥一樣；
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 他們將我投入坑穴之中，把石塊擲在我身上；
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 水淹沒了我的頭頂，我想：「我要死了! 」
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 上主，我從坑穴深處，呼號你的聖名；
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 你曾俯聽過我的呼聲，對我的哀禱，不要掩耳不聞。
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 在我呼號你的那一天，願你走近而對我說：「不要害怕! 」
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 上主，你辯護了我的案件，贖回我的性命。
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 上主，你見我遭受冤屈，你替我伸了冤，
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 你看見了他們對我的種種仇恨和陰謀。
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 上主，你聽見了他們加於我的種種侮辱和陰謀，
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 你也聽見了反對我者的誹謗，和他們終日對我的企圖。
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 你看! 他們或坐或立，我始終是他們嘲笑的對象。
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 上主，求你按照他們雙手的作為，報復他們；
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 求你使他們的心思頑固，並詛咒他們。
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 上主，求你憤怒地追擊他們，將他們由普天之下除掉。
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
