士師記 8
1 那時厄弗辣因人對基德紅說：「你去攻打米德楊時，沒有召叫我們，你為什麼這樣對待我們﹖」他們激烈的與他爭吵。
Тогава ефремците казаха на Гедеона: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.
2 他回答他們說：「我所行的怎能比得上你們呢﹖厄弗辣因所拾的不比阿彼厄則爾所收的葡萄更好嗎﹖
А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?
3 天主將米德楊的首領敖勒布和則厄布交在你們手中，我所能行的怎能與你們相比﹖」為了他這番話，他們對他的怒氣，就平息了。基德紅乘勝追趕米德楊王
В нашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.
4 基德紅來到約但河，就渡過河；他與跟隨他的三百人，雖然都疲倦，仍繼續追趕。
И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.
5 他向穌苛特人說：「請你們給跟隨我的人幾個餅吃，因為他們疲倦了，我還願意追趕米德楊的兩個王子則巴黑和匝耳慕納。」
И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.
6 穌苛特人的頭目回答說：「難道則巴黑和匝耳慕納的手已在你的掌握中，我們就該把餅送給你的軍隊嗎﹖」
А сокхотските първенци му казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?
7 基德紅說：「好罷! 幾時上主把則巴黑和匝耳慕納交在我手中，我必要用茨條和荊棘鞭撻你們的身體。」
А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.
8 以後由那裏上去，到了培奴耳，也向他們說了同樣的話；培奴耳人回答他也像穌苛特人一樣。
От там отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.
9 他也對培奴耳人說：「當我平安回來時，我必拆毀這座碉堡。」
А той говори на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.
10 那時則巴黑和匝耳慕納正在卡爾科爾，他們的軍隊約有一萬五千人，這是全部東方子民所剩的軍隊，因為已有十二萬持刀的被擊弊斃了。
А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петдесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.
11 基德紅從諾巴黑和約革治哈東面，順著住帳棚人的路上去，當敵人自以為安全的時候，襲擊了軍營，
И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.
12 則巴黑和匝耳慕納落荒而逃，基德紅在後面追趕，捉住了那兩個米德楊王子則巴黑和匝耳慕納，並使全軍覆沒。
А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.
13 約阿士的兒子基德紅，從戰場沿赫勒斯斜坡回來，
Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.
14 捉住了穌苛特的少年人，查問他。這少年人就給他寫下穌苛特的首領和長老的名字，共七十七人。
И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15 基德紅遂往穌苛特人那裏去說：「看! 這是則巴黑和匝耳慕納，你們為了他們曾譏笑我說：難道則巴黑和匝耳慕納的手已在你掌握中，我們就該把餅送給你疲倦的人嗎﹖」
И Гедеон дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?
16 他於是捉住那城的長老，用曠野裏的茨條和荊棘懲罰了蘇苛特居民。
И взе градските старейшини, и пустинните тръни и глогове, та наказа с тях сокхотските мъже.
17 以後又把培奴耳的碉堡拆毀，殺戮了城內的居民。
Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.
18 然後詢問則巴黑和匝耳慕納說：「你們在大博爾山上殺戮的那些人是怎樣的人呢﹖」他們答說：「他們像你們一樣，個個都像君王的兒子。」
Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.
19 基德紅說：「他們是我的兄弟，是我母親的兒子：上主永在：如果你保留了他們不死，我也就不殺你們。」
А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.
20 他遂對自己的長子耶特爾說：「起來，殺死他們! 」但是這孩童害怕，拔不出刀來，因為年紀還小。
И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.
21 因此，則巴黑和匝耳慕納說：「你親自起來殺死我們罷! 因為人怎樣，他的力量也怎樣。」基德紅就起來殺了則巴黑和匝耳慕納，拿去他們駱駝頸上的月牙環。基德紅辭王位及其末年
Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та не нападни; защото според човека е и силата му. И тъй Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните украшения, които бяха на вратовете на камилите им.
22 事後，以色列人便對基德紅說：「你既然從米德楊手中拯救了我們，請你和你的子孫作我們的君王! 」
Тогава израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.
23 基德紅回答他們說：「我不作你的君王，我的子孫也不作你們的君王，唯有上主是你們的君王。」
А Гедеон каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.
24 基德紅又向他們說：「我只向你們要求一件事：請將每人掠奪的金環給我。」原來依市瑪耳人都有金環。
Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).
25 他們答說：「我們情願給你。」於是舖開一件外衣，每人把所掠奪的金環擲在上面。
И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.
26 他所要的金環共有一千七百「協刻耳」重；此外尚有月牙環、耳環和米德楊王所穿的紫紅衣，及他們駱駝頸上的項鏈。
И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикли, освен полумесецообразните украшения, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.
27 基德紅用這些金子造了一個「厄弗得」便成了基德紅及其家族的羅網。
И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.
28 米德楊在以色列子民前面屈服，再沒有抬起頭來。基德紅在世時，境內平安了四十年。
Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.
29 約阿士的兒子耶魯巴耳回去，安居在自己家中。
Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.
30 基德紅有七十個兒子，都是他親生的，因為他有很多妻子。
И Гедеон имаше седемдесет сине, родени от самия него, защото имаше много жени.
31 他在舍根的妾也給他生了一個兒子，給他起名叫阿彼默肋客。
Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32 約阿士的兒子基德紅壽終正寢，埋在阿彼厄則爾的敖弗辣，他父親約阿士的墳墓裏。
И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.
33 基德紅死後，以色列子民又去跟從巴耳諸神行邪淫，立巴耳貝黎特當做他們的天主。
А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.
34 以色列子民忘記了上主他們的天主，曾從四周所有的敵人手中救了他們，
И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;
35 也沒有恩待耶魯巴耳即基德紅的家，以報答他施於以色列的恩惠。
нито показаха благост към дома на Ероваала (който е Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.
