士師記 11
1 基肋阿得人依弗大是一個英勇的壯士，是妓女的兒子；父親名基肋阿得。
И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2 基肋阿得的妻子也給他生了幾個兒子，正妻的兒子長大之後，把基肋阿得逐出，他說：「你在我們父家不能承受產業，因為你是外婦的兒子。」
И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 依弗大就從他兄弟面前逃走，定居於托布地方；有些流氓聚集在他那裏，同他來往。
Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.
4 過了一些時候，阿孟子民與以色列交戰。
А след известно време амонците воюваха против Израиля.
5 當阿孟子民同以色列交戰的時候，基肋阿得的長老到托布地方去請依弗大回來。
И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,
6 他們同依弗大說：「請你來作我們的統帥，攻打阿孟子民。」
като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 依弗大回答基肋阿得的長老說：「你們不是恨我，將我逐出我的父家﹖現在你們遭難，為什麼來找我﹖」
А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте им бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?
8 基肋阿得的長老對依弗大說：「我們現在來找你正是為此。請你和我們一同回去，攻打阿孟子民，作我們，作基肋阿得所有居民的首領。」
И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.
9 依弗大對基肋阿得的長老說：「你們領我回去，同阿孟子民作戰，如果上主將他們交給我，那麼我就作你們的首領! 」
И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 基肋阿得的長老對依弗大說：「上主在我們中間作證：我們必照你的話實行。」
И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.
11 依弗大就與基肋阿得的長老一同回去，百姓立他做他們的首領和統帥；依弗大在米茲帕，在上主面前，又把他這一切話陳述了一遍。依弗大與阿孟交涉
Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.
12 依弗大就派使者到阿孟子民王那裏說：「你與我何干﹖竟來我這裏攻打我的土地﹖」
Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13 阿孟子民的君王對依弗大的使者說：「因為以色列從埃及上來的時候，侵佔了我的領土，從阿爾農河到雅波克河，直到約但河；現在你應和平交還! 」
И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин.
14 依弗大再打發使者去見阿孟子民的君王，
Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:
15 對他說：「依弗大這樣說：以色列並沒有侵佔摩阿布的土地和阿孟子民的土地，
Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16 因為以色列從埃及上來的時候，是經過曠野，到了紅海，而來到卡德士。
но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дощъл в Кадис,
17 以色列曾派使者對厄東王說：請讓我們經過你的領土! 但是厄東王不肯答應；又打發使者到摩阿布王那裏，但是他也不肯；於是以色列便逗留在卡德士。
тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
18 以後他們經過曠野，繞過厄東地和摩阿布地，從摩阿布東面而行，在摩阿農河那邊安營；他們並沒有進入摩阿布的境界，因為阿爾農是摩阿布的邊界。
Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не възлезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19 以色列又派使者到阿摩黎王息紅，即赫市朋王那裏；以色列向他說：請讓我們經過你的領土，到我們的地方去。
След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
20 然而息紅不信任以色列，不准他們經過他的境界；並且息紅還召集他所有的人民，在雅哈茲安營，同以色列交戰。
Но Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.
21 但是上主以色列的天主將息紅及他全體百姓交於以色列手中，擊殺他們；於是以色列便取得住在那地的阿摩黎人所有的土地，
И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.
22 取得阿摩黎人，從阿爾農河到雅波克河，從曠野到約但河所有的土地。
Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
23 現今上主以色列的天主，由自己的百姓以色列面前驅逐了阿摩黎人，難道你還要佔據這地嗎﹖
И сега, когато Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земята им?
24 你豈不是應佔據你的神革摩士賜你佔領的地，而我們應佔領我們的天主上主，由我們前所驅逐之人的地嗎﹖
Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.
25 現在，難道你比摩阿士王漆頗爾的兒子巴拉克還強麼﹖他何曾與以色列爭鬥過，或者與他們交戰過﹖
И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сеяфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?
26 以色列住在赫市朋及其附近村鎮，阿洛厄爾及其附近村鎮，阿爾農河沿岸各城鎮裏，已有三百年之久，為什麼在這期間，你們沒有收回呢﹖
Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 所以我並沒有得罪你，而你竟要加害我，與我交戰；願裁判者上主今天在以色列子民與阿孟子民中間判斷是非! 」
Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.
28 但是阿孟子民的君王不肯聽從依弗大向他傳報的這些話。依弗大許願
Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
29 那時上主的神降於依弗大身上，他就走遍基肋阿得和默納協，來到基肋阿得的米茲帕，又從基肋阿得的米茲帕，到了阿孟子民那裏。
Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.
30 依弗大向上主許願說：「若你把阿孟子民交於我手中，
И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 當我由阿孟子民那裏平安回來時，不論誰由我家門內出來迎接我，誰就應歸上主，我要把他獻作全燔祭。」
тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
32 於是依弗大到阿孟子民那裏與他們交戰，上主把他們交在他手中，
И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
33 於是他從阿洛厄爾擊殺他們直到米尼特，直到阿貝耳革辣明，共二十座城，實在是一場大追擊戰；於是阿孟子民在以色列子民前區服了。依弗大還願
та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
34 依弗大回到米茲帕自己家中時，看，他的女兒出來，擊鼓跳舞前來迎接他。她是依弗大的獨生女，除她以外，沒有別的子女。
Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Месфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
35 當依弗大一見了她，就撕破衣服說：「哎呀! 我的女兒，你真使我苦惱，太叫我作難了! 因為我對上主開過口不能收回。」
И като я видя той, раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.
36 她回來他說：「我的父親，你既然對上主開過口，就照你說出的對待我罷! 因為上主已對你的敵人阿孟子民，為你報了仇。」
А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.
37 她又向父親說：「請你許我一件事：給我兩個月的期限，讓我與我的伴侶到山上去，哀哭我的童貞。」
Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.
38 他答應說：「你去罷! 」就讓她離去兩個月的時間。她就去了，與她的伴侶在山上哀哭自己的童貞。
И той рече: Иди, И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.
39 過了兩個月，她回到父親那裏，父親就在她身上還了所許的願；她還沒有認識男子。於是在以色列成為一種風俗：
И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,
40 每年以色列少女要哀弔基肋阿得人依弗大的女兒，一年四天。
да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
