約伯記 9
1 約伯答覆說：
А Иов в отговор рече:
2 我確實知道事情是這樣，但人怎能同天主講理﹖
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 人若願意同天主辯論，千個問題中，誰也回答不出一個。
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 雖心中明智，力量強大，但誰能對抗天主，而保平安﹖
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 他可移山，山卻不知；他一發怒，山即翻轉；
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 他振搖大地，使之脫離原處，地柱隨之搖撼震動；
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 他一下令，太陽即不昇起，星辰即封閉不動；
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 惟有他展開天空，步行海波之上；
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 他創造了北斗和參宿，昂星及南極星辰；
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 他所作的大事，不可勝數。
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 他由我身旁經過，我卻沒有看見；他走過去，我仍沒有發覺。
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 他若搶奪，誰能阻擋﹖誰能問他說：「你作什麼﹖」
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 天主一憤怒，決不收回。為虎作倀的，必屈伏在他以下。
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 如此我怎敢回答，我怎敢措辭與他抗辯﹖
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 縱然有理，也不敢回答，唯有哀求我的判官開恩。
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 我向他呼求，縱然他答應我，我仍不相信他會聽我的呼聲。
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 他為了一根頭髮而折磨我，無故增加我的創傷；
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 致使我不能喘一口氣，使我飽嘗苦辛。
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 論力量，他強而有力；論審判，誰能將他傳來﹖
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 我雖自以為正義，他的口卻判定我有罪；我雖自覺無辜，他卻證明我有偏差。
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 我是無辜的，我已不顧及我的生命，我已厭惡生活下去。
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 因此我說：都是一樣。善人惡人，他一概滅絕。
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 若天災突然降下使人猝死，他便嘲笑無罪者的絕望。
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 大地落在惡人的手裏，蒙蔽判官臉面的，不是他，是誰呢﹖
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 我的日月過去比跑信的還快；疾走而過，無福樂可享。
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 急急駛過，似蘆葦船，如驟降攫食的鷹。
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 我若決意忘掉我的哀怨，改變愁容，表示愉快；
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 但一想到我的痛苦，我就恐怖。我知道你決不以我為無辜。
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 我若是有罪，又何苦白費心血﹖
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 我即便用雪洗我身，用鹹水洗我手，
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 你卻把我浸在泥坑內，甚至我的衣服都憎惡我。
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 因為他不像我是個人，使我能答覆他，或讓我們同去聽審。
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 在我們中間沒有仲裁，可按手在我們兩造之間。
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 但願他的棍杖遠離我，他的威嚴不要恐嚇我，
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 我好能講話而不害怕；但是如今我並非如此。
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
