< 約伯記 39 >
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 你豈能計算牠們懷孕的月分,預知牠們生產的日期﹖
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 幼雛健壯,在原野中長大;牠們一去,即不再返回。
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 牠苛待雛鳥,若非己出,雖徒受苦痛,也毫不關心。
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 因為天主沒有賜牠這本能,也沒有把良知賜給牠。
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 馬的力量,是你所賜﹖牠頸上的長騣,是你所披﹖
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 你豈能使牠跳躍如蚱蜢﹖牠雄壯的長嘶,實在使人膽寒。
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 牠背上的箭袋震震作響,還有閃爍發光的矛與槍。
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 牠一聞號角,即不肯停蹄,急躁狂怒,不斷啃地。
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 每次號角一鳴,牠必發出嘶聲,由遠處已聞到戰爭的氣息,將領的號令和士卒的喊聲。
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.