約伯記 37
1 為此我心戰慄，跳離它的原位。
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 你們且細聽天主的怒吼聲，聽那從他口中發出的巨響。
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 他令閃電炫耀天下，使之照射地極；
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 接著是雷聲隆隆，那是天主威嚴之聲；他的巨聲一響，沒有什麼能夠阻止。
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 天主每以巨響施行奇事，做出我們莫測的事。
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 他命令雪說：「落在大地上! 」對暴雨說：「傾盆而降! 」
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 人人都停止活動，為叫人知道，這是他的作為。
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 野獸逃回洞穴，臥於自己的窩中。
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 暴風來自南極密宮，嚴寒出自極北之地。
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 天主噓氣成冰，使大水凝成一片。
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 他使雲霧滿涵濕氣，使閃光穿過烏雲。
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 雷電照他的指示旋轉，全照他的命令實行於地面，
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 或為懲戒大地，或為施行恩惠。
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 約伯啊! 你且側耳細聽這事，立著沉思天主的奇事!
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 你豈能知道天主怎樣發命，怎樣使雲中電光閃爍﹖
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 雲怎樣浮動，全知者的奇妙化工，你豈能明白﹖
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 當南風吹起，大地鎮靜時，你的衣服豈不是發暖﹖
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 你豈能同他展開蒼天，使它堅固如鑄成的銅鏡﹖
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 我們昏愚，不能講話，請教訓我們怎樣答覆他。
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 我說話時，能給他講述些什麼新事﹖世人說話後，豈算是告訴他一項新聞﹖
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 人現今看不見陽光照耀天空，除非等到風過天晴。
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 金光來自北方，天主的左右有威嚴可怕的異光。
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 全能者是我們不可接近的，他的能力和正義，高超絕倫；他公義正道，決不欺壓。
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 所以人應敬畏他；但那心中自以為聰慧的，他卻不眷顧。
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
