約伯記 31

1 我同我的眼立了約，決不注視處女。

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 天主由上所注定的一分是什麼﹖全能者由高處所給的產業是什麼﹖

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 豈不是為惡人注定了喪亡，為作孽的人注定了災殃﹖

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 他豈不監視我的行徑，計算我的腳步﹖

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 我若與虛偽同行，我的腳若趨向詭詐，

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 願天主以公正的天平秤量我，他必知道我的純正。

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 我的腳步如果離開了正道，我的心如果隨從了眼目之所見，我的手若持有不潔，

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 那麼，我種的，情願讓別人來吃；我栽的，情願讓別人拔出。

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 我的心如果為婦女所迷，我如果曾在鄰人門口等候婦女，

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 就讓我的妻子給人推磨，讓別人與她同寢。

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 因為這是淫行，是應受嚴刑的罪惡；

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 是一種焚燒至毀滅的火，燒盡我全部產業的火。

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 當我的僕婢與我爭執時，我若輕視他們的權利，

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 天主起來時，我可怎麼辦呢﹖他若追問，我可怎樣回答﹖

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 在母胎造成我的，不是也造了他們﹖在母胎形成我們的，不是只有他一個﹖

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 我何時曾拒絕了窮苦人的渴望，我何時曾使寡婦的眼目頹喪﹖

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 我何時獨自吃食物，而沒有與孤兒共享﹖

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 因為天主自我幼年，就像父親教養了我；自我出了母胎，就引導了我。

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 如果我見了無衣蔽體的乞丐，無遮蓋的窮人，

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 如果他的心沒有向我道謝，沒有以我的羊毛獲得溫暖，

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 如果我在城門口見有支持我者，就舉手攻擊無罪者，

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 那麼，讓我的肩由胛骨脫落，我的胳膊由肘處折斷!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 因為天主的懲罰使我驚駭，因他的威嚴，我站立不住。

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 我何嘗以黃金為依靠，對純金說過：「你是我的靠山﹖」

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 我何嘗因財產豐富，手賺的多而喜樂過﹖

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 我何時見太陽照耀，月亮皎潔徐行，

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 我的心遂暗中受到迷惑，我的口遂親手送吻﹖

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 這也是應受嚴罰的罪過，因為我背棄了至高的天主。

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 我何時慶幸恨我者遭殃，見他遭遇不幸而得意﹖

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 其實，我沒有容我的口犯罪，詛咒過他的性命。

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 我帳幕內的人是否有人說過：「某人沒有吃飽主人給的肉﹖」

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 外方人沒有睡在露天地裏，我的門常為旅客敞開。

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 我豈像凡人一樣，掩飾過我的過犯，把邪惡隱藏在胸中﹖

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 我豈怕群眾的吵鬧﹖親族的謾罵豈能嚇住我，使我不敢作聲，杜門不出﹖

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 惟願天主俯聽我，這是我最後的要求：願全能者答覆我! 我的對方所寫的狀詞，

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 我要把它背在我肩上，編成我的冠冕。

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 我將像王侯一樣走向他面前，向他一一陳述我的行為。－－約伯的話至此為止。

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 我的田地若控告我，犁溝若一同哀訴，

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 我若吃田中的產物而不付代價，或叫地主心靈悲傷，

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 願此地不再長小麥而長荊棘，不長大麥而長惡草。

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.