< 約伯記 30 >
1 但現今年紀小於我的人,都嘲笑我;這些人的父親,我都不屑於列在守我羊群的狗中。
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 他們的精力已經喪失,他們手臂的力量,對我還有何用﹖
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 他們因貧乏和饑饉而消瘦,咀嚼曠野裏的草根,以及荒山野嶺所生的荊棘。
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 人將他們由人群中逐出,在他們後面喊叫有如追賊;
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 這些人都是流氓的後代,都是無名氏之子孫,由本國驅逐境外的。
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 他們因憎惡我而遠離我,竟任意向我臉上吐唾沫。
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 他們解開了韁繩以攻擊我,在我面前除掉了轡頭。
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 下流之輩在我右邊起來,向我投擲石頭,築成一條使我喪亡的路。
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 他們破壞了我的道路,使我跌仆,卻沒有人阻止他們。
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 恐怖臨於我身,我的尊榮如被風吹散,我的救恩如浮雲逝去。
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 天主啊! 我向你呼號,你不回答我;我立起來,你也不理睬我。
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 你將我提起,乘風而去,使我在狂風中飄搖不定。
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 若窮人遇到不幸向我求救,我豈不伸手去援助他﹖
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 他人遭難,我豈沒有流淚﹖人窮乏,我的心豈沒有憐憫﹖
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 我希望幸福,來的卻是災禍;我期待光明,黑暗反而來臨。
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 我憂悶而行,無人安慰我,我要在集會中起立喊冤。
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.