約伯記 3
1 此後約伯開口詛咒自己的生日。
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 約伯開始說：
Иов, проговаряйки, рече:
3 願我誕生的那日消逝，願報告「懷了男胎」的那夜滅亡。
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 願那日成為黑暗，願天主從上面不再尋覓它，再沒有光燭照它。
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 願黑暗和陰影玷污它，濃雲遮蓋它，白晝失光的晦暗驚嚇它。
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 願那夜常為黑暗所制，不讓它列入年歲中，不讓它算在月分裏。
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 願那夜孤寂煢獨，毫無歡呼之聲。
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 願那詛咒白日者，有術召喚海怪者，前來詛咒那夜。
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 願晨星昏暗，期待光明而光明不至，也不見晨光熹微，
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 因為它沒有關閉我母胎之門，遮住我眼前的愁苦。
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 我為何一出母胎沒有立即死去﹖為何我一離母腹沒有斷氣﹖
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 為何兩膝接住我﹖為何兩乳哺養我﹖
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 不然現今我早已臥下安睡了，早已永眠獲得安息了，
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 與那些為自己建陵墓的國王和百官，
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 與那些金銀滿堂的王侯同眠；
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 或者像隱沒的流產兒，像未見光明的嬰孩；
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 在那裏惡人停止作亂，在那裏勞悴者得享安寧；
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 囚徒相安無事，再不聞督工的呼叱聲，
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 在那裏大小平等，奴隸脫離主人。
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 為何賜不幸者以光明，賜心中憂苦者以生命﹖
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 這些人渴望死，而死不至；尋求死亡勝於寶藏，
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 見到墳墓，感覺歡樂，且喜樂達於極點!
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 人的道路，既如此渺茫，天主為何賜給他生命，又把他包圍﹖
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 歎習成了我的食物，不停哀嘆有如流水。
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 我所畏懼的，偏偏臨於我身；我所害怕的，卻迎面而來。
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 我沒有安寧，也沒有平靜，得不到休息，而只有煩惱。
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
