約伯記 19
1 約伯回答說：
Тогава Иов в отговор рече:
2 你們叫我的心悲傷，說話苦惱我，要到何時﹖
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 你們侮辱我，已有十次之多，苛待我卻不知羞愧。
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 我若實在錯了，錯自由我承當。
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 如果你們真要對我自誇，證明我的醜惡，
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 你們應當知道：是天主虐待了我，是他用自己的羅網圍困了我。
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 我若高呼說：「殘暴，」但得不到答覆；我大聲呼冤，卻沒有正義。
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 他攔住我的去路，使我不得過去，使黑暗籠罩著我的去路。
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 他奪去了我的光榮，摘下了我頭上的冠冕；
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 他四面打擊我，使我逝去；拔除我的希望，猶如拔樹。
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 他對我怒火如焚，拿我當作他的仇敵。
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 他的軍隊一齊開來，修好道路攻擊我，圍著我的帳幕紮營。
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 他使我的弟兄離棄我，使我的知己疏遠我。
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 鄰人和相識者都不見了，寄居我家的人都忘了我。
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 我的婢女拿我當作外人，視我如一陌生人。
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 我呼喚僕人，他不回答；我必須親口央求他。
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 我的氣味使妻子憎厭，我的同胞視我作臭物。
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 連孩子們也輕慢我，我一起來，他們就凌辱我。
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 我的知交密友都憎惡我，我所愛的人也對我變了臉。
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 我的骨頭緊貼著皮，我很徼幸還保留牙床。
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 我的朋友，你們可憐可憐我罷! 因為天主的手打傷了我。
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 你們為何如同天主一樣逼迫我，吃了我的肉還不知足呢﹖
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 惟願我的話都記錄下來，都刻在銅板上；
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 用鐵鑿刻在鉛版上，永遠鑿在磐石上。
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 我確實知道為我伸冤者還活著，我的辯護人要在地上起立。
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 我的皮膚雖由我身上脫落，但我仍要看見天主；
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 要看見他站在我這一方，我親眼要看見他，並非外人；我的五內因熱望而耗盡。
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 如果你們說：「我們怎能難為他﹖怎能在他身上尋到這事的根由﹖」
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 你們應當害怕刀劍，因為報復罪惡者是刀劍；如此你們知道終有一個審判者。
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
