約伯記 17
1 我的氣息已斷，壽命已盡，而且墳墓已為我做好。
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 我豈不是成了笑罵的對象﹖我的眼睛豈不是在酸苦中過夜﹖
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 求你將我的抵押放在你那裏! 誰還敢與我擊掌作保﹖
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 因為你蒙蔽了他們的心，不叫他們明白，他們纔不敢舉起手來。
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 人請自己的朋友分享所有，但自己的子女卻餓的眼目昏花。
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 我成了人民取笑的資料，人人在我臉上可吐唾沫。
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 我的眼睛因愁悶而昏花，我的肢體消失有如蔭影。
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 正直人因此而驚異，無罪者憤起攻擊惡人。
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 義人堅持自己的道，手淨的人倍增勇氣。
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 你們眾人，請你們再回來，但在你們中我找不到一個智者。
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 我的時日已過去，我志所謀，我心所愛，都已落空。
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 他們將黑夜變為白天，使光明靠近黑暗；
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 我對墓穴說：你作我父! 對蛆蟲說：你作我母，我妹!
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 我的希望究在何處﹖我的幸福，有誰注意﹖
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
