< 約伯記 15 >
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 不但如此,而且你還廢除了敬畏天主之情,斷絕了在他面前的默禱。
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 定你罪的,是你的口而不是我,是你的口唇作證控告你。
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 你豈是第一個出生的人﹖在山嶽未有之前,你豈已誕生﹖
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 有什麼事,只有你知,而我們不知;只有你明瞭,而我們不明瞭﹖
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 天主的安慰,和向你說的溫和的話,你以為還太少嗎﹖
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 人算什麼而敢自稱潔淨,婦女所生的敢自稱正直﹖
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 他連自己的聖者,還不信賴;在他眼中,連蒼天也不純潔,
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 這地方原只賜給了他們,尚無一個外方人從他們中間經過。──
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 黑暗的日子使他恐怖,困苦艱難跟隨著他,好像準備廝殺的君王。
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 因為他曾伸手反抗過天主,向全能者傲慢逞強過;
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 他住在荒涼的城內,住在無人居留,行將化為廢墟的屋中。
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 他不能富有,所有的財富也不能久存,也決不能向地下生根。
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 他脫離不了黑暗,火燄要灼乾他的嫩芽,暴風要吹去他的花朵。
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 因為惡人的家室必要絕嗣,火要燒盡受賄者的帳幕。
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 他們所懷的是邪惡,所生的是罪孽;心胸懷念的,無非是欺詐。
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.