< 約伯記 13 >
1 的確,這一切我親眼見過,我親耳聽過,是我熟悉的事。
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 他揭穿了你們,難道為你們有益﹖難道你們能欺騙他如人之欺騙人﹖
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 他的尊嚴能不使你們恐怖﹖他的威嚇能不落在你們身上﹖
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 你們的古諺都是些腐朽之談,你們的答辯都是些泥製的盾牌。
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 你們且住口,讓我來發言:不要管我有什麼遭遇。
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 我已將我的肉放在我的牙齒中,已將我的性命放在我手中;
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 請將你的手由我身上撤回,莫讓你的威嚴恐嚇我。
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 那時你若召喚,我必回答;或者我說,你回答我。
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 我的邪惡罪過,究有多少﹖讓我認識我的過犯和罪過。
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 難道你要喝走被風吹落的樹葉,要追逐已枯乾的碎湝﹖
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 你寫下了我受苦的判詞,使我承當我青年時的罪過。
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 你把我的腳縛在木樁上,窺察我的一切行動,又為我的腳步劃定界限。
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.