< 耶利米書 24 >
1 巴比倫王拿步高從耶路撒冷將猶大王約雅金的兒子耶苛尼雅和猶大的眾王侯,技工和鐵匠,擄到巴比倫去以後,上主使我見到一個神視:看,有兩筐無花果放在上主的殿前:
Господ ми показа; и ето кошници смокини, поставени пред Господния храм, след като Вавилонският цар Навуходоносор бе пленил от Ерусалим Юдовия цар Иехония, Иоакимовия син, и Юдовите първенци, с художниците и ковачите, и беше ги завел във Вавилон.
2 一筐內裝的是很好的無花果,好像是初熟的無花果;另一筐內裝的卻是很壞的無花果,壞得幾乎不能吃。
В едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини; а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошавината им не бяха за ядене.
3 於是上主問我說:「耶肋米亞,你看見什麼﹖」我答說:「無花果:好的無花果實在好,壞的也實在壞,壞得至於不能吃。」
Тогава ми рече Господ: Що виждаш, Еремие? И рекох: Смокини, - добрите смокини много добри, а лошите много лоши, тъй щото поради лошавината си не са за ядене.
Тогава Господното слово дойде към мене и рече:
5 上主,以色列的天主這樣說:我要惠然眷顧,我從這裏遣往加色丁地去的猶大俘虜,像這些好無花果一樣;
Така казва Господ Израилевият Бог - Както на тия добри смокини, така ще погледна за добро на пленените из Юда, които изпратих от това място в Халдейската земя.
6 好好照顧他們,領他們回到這地方來;從新建樹他們,不再拆毀;從新栽培他們,不再拔除;
Защото, като насоча очите Си върху тях за добро, ще ги доведа пак в тая земя; ще ги съградя, и няма да ги съборя; ще ги доведа пак в тая земя; ще ги насадя, и няма да ги изкореня.
7 賦給他們一顆認識我的心,知道只有我是上主;他們要作我的人民,我要作他們的天主;因為他們要全心回頭歸向我。
Ще им дам и сърце да познават, че Аз съм Господ; и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце.
8 至於人怎樣對待那些壞的,壞得不可吃的無花果──上主這樣說──我也要怎樣對待猶大王漆德克雅和他的王侯,以及留在此地並住在埃及地的耶路撒冷遺民,
И както лошите смокини, които поради лошавината им не се ядат, непременно така казва Господ: По същия начин ще предам Юдовия цар Седекия, първенците му, и останалите от Ерусалим, които са оцелели в тая земя, и ония, които живеят в Египетската земя;
9 使他們成為地上各或恐怖的對象;在我驅逐他們所到的地方,成為人侮辱、譏笑、嘲弄和詛咒的對象;
и ще ги предам да бъдат тласкани за зло по всичките царства на света, да бъдат укорявани, и да станат за поговорка, за упрек, и за проклетия във всичките места, гдето ще ги изгоня.
10 給他們招來戰爭、饑荒和瘟疫,直到他們由我賜給他們和他們祖先的地上完全消滅。
И ще пратя между тях нож, глад, и мор, догдето изчезнат от земята, която дадох на тях и на бащите им.