以賽亞書 40
1 「你們安慰，安慰我的百姓罷！」你們的天主說。
Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.
2 你們應向耶路撒冷說寬心的話，並向她宣告：她的苦役已滿期，她的罪債已清償，因為她為了自己的一切罪過，已由上主手中承受了雙倍的懲罰。
Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.
3 有一個呼聲喊說：「你們要在曠野中預備上主的道路，在荒原中為我們的天主修平一條大路！
Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.
4 一切深谷要填滿，一切山陵要產平，隆起的要削為平地，崎嶇的要闢成坦途！
Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;
5 上主的光榮要顯示出來，凡有血肉的都會看見：這是上主親口說的。」
И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.
6 有個聲音說：「呼喊罷！」我答說：「我呼喊什麼﹖」「凡有血肉的都似草，他的美麗似田野的花；
Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;
7 上主的風吹來，草必枯萎，花必凋謝。【的確，人民好像草。】
Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!
8 草能枯萎，花能凋謝，但我們天主的話永遠常存。」
Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.
9 給熙雍傳喜訊的啊！請登上高山！給耶路撒冷報喜訊的啊！請大聲疾呼！ 高呼罷！不要畏懼！向猶大各城報告說：你們的天主來了！
Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!
10 吾主上主帶著威能來到，他的手臂獲得了勝利；他的勝利品與他同在，他獲得的酬勞在他面前。
Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.
11 他必如牧人，牧放自己的羊群，以自己的手臂集合小羊，把牠們抱在自己的懷中，溫良地領導哺乳的母羊。
Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.
12 誰曾用手心量過海水，用手掌測量過天，用升斗量過地上的塵土，用天秤稱過高山，用戥子撐過丘陵呢﹖
Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
13 誰曾指揮過上主的心靈；或做過他的參謀，教導過他呢﹖
Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?
14 他曾向誰請教過，請他教導自己，指導自己正路，教授自己智識，指示明智的行徑呢﹖
С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
15 看哪！萬民像桶中的一滴水，如天秤上的一粒沙；看，島嶼重如一粒灰塵。
Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.
16 黎巴嫩不夠當柴燒，其中的野獸不足作燔祭。
Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.
17 萬民在他面前好像烏有，在他看來只是空虛淨無。
Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.
18 你們要把天主同誰相比擬呢﹖你們把他與什麼相對照呢﹖
И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?
19 與偶像嗎﹖偶像是工匠鑄造，金匠再包上金子，然後再鑄銀鍊圍起來。
Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;
20 精於選料的人，在選擇一塊不朽的木頭，再尋找一位精明的工匠，將鑄像立定，不致倒下。
Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!
21 難道你們不知道﹖難道你們沒有聽說﹖難道從起初沒有人告訴過你們﹖難道由大地肇基以來你們沒有細察過嗎﹖
Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали
22 他坐在大地的穹窿之上，地上的居民有如蝗蟲一般。他展開天幕有如帷幔，伸開天空有如居住的蓬帳。
Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,
23 他使王侯化為烏有，叫地上的士紳成為虛無。
Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?
24 他們剛被栽上，剛被種植，剛在土中扎根，他向他們一噓氣，他們一噓氣，他們便立即枯萎，暴風捲枯湝似的將他們捲走。「
Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,
25 你們把我同誰比擬呢﹖要我與誰相似呢﹖」聖者如此說。
И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.
26 你們舉目向上，看看是誰造了這些呢﹖是他按照數目展開了他的萬軍，按照次序一一點名，在這強有力和威能者前，沒有一個敢缺席的。
Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.
27 雅各伯！你為什麼說﹖以色列！你為什麼講：「上主看不見我的命運！天主忽略了我的案件！」
Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?
28 難道你不知道，或者沒有聽說：上主是永生的天主，是創造地極之主嗎﹖他縱不疲倦，決不困乏，他的智慧高深莫測。
Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.
29 他賜給疲倦者力量，賜給無力者勇氣。
Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.
30 少年人能疲倦困乏，青年人能失足跌倒；
Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 然而仰望上主的，必獲得新力量，必能振翼高飛有如兀鷹，疾馳而不困乏，奔走而不疲倦。
Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.
