以賽亞書 17
1 有關大馬士革的神諭：看，大馬士革不再成為城市，將變為一堆廢墟。
Наложеното за Дамаск пророчество: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.
2 她的城邑將永被遺棄，成為羊群的牧場；牠們偃臥在那裏，無人驚擾。
Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.
3 厄弗辣因的保壘將被撤除，大馬士革的主權將要消失，阿蘭的遺民將如以色列子民的光榮－－萬軍上主的斷語。
Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.
4 到那天，雅各 伯的光榮必要衰落，他肥滿的身軀必要消瘦。
И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;
5 將如收割的人一手在抱麥稈，一手在割麥穗；又如人摘取葡萄，或在勒法因山谷採打橄欖樹，
И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.
6 上面總有些殘粒剩下，或兩三粒留在樹梢，或四五個留在果樹的枝梢上－－上主，以色列的天主的斷語。
Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове. Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.
7 到那天，人必仰望自己的造主，眼睛必要注視以色列的聖者。
В оня ден човека ще погледни към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;
8 再不願觀看他親手所造的祭壇；也不再顧盼他手指所製的「阿舍辣」和太陽柱。
Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си. Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му. Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
9 到那天，你的堅城，將如希威人和阿摩黎人在以色列子民前所放棄的地域，成為一片荒野，
В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане там запустение.
10 因為你忘卻了拯救你的天主，不懷念作你避難所的磐石。為此，你雖栽種阿多尼花木，種植異鄉的枝條；
Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;
11 你縱然在一日之間使你所栽種的生長，清晨使你所種植的開花，但是收穫卻消失在患難和絕望痛苦的日子中。
В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.
12 靜聽！許多民族在喧嚷，喧嚷得有如海嘯；好多百姓在咆哮，咆哮得有如汪洋的怒號。
Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!
13 然而上主一叱責，他必飄逸遠逃，有如為颶風捲去山上的禾湝，有如旋風前的薊絮。
Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртещ се прах пред вихрушката.
14 晚間盡是恐怖；天還未亮，已無蹤影！這是掠奪我們者的份子，搶劫我們者的命運。
Привечер, ето смущение, И преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.
