創世記 44
1 然後若瑟吩咐自己的管家說：「將糧食裝滿這些人的布袋，他們能帶多少，就裝多少；將每人的銀錢仍放在他的布袋口處，
После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
2 再將我的銀杯和內最年幼購糧的銀錢，一併放在他的布袋口處。」管家就照若瑟吩咐的話做了。
и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 清早天一發亮，就遣送這些人帶著他們的驢走了。
На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 他們出了城，還不很遠，若瑟就對他的管家說：「你起身去追趕那些人，追上他們，就對他們說：你們為什麼以惡報善﹖
А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 為什麼偷去我的銀杯﹖這杯是我主人為飲酒占卜用的啊! 你們作的實在不對! 」
Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 管家追上他們，就對他們說了這些話。
И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
7 他們回答說：「我主怎麼說些這樣的話﹖你的僕人們決不敢做這樣的事!
А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 你看! 我們在布袋口所發現的銀錢，還從客納罕地帶回來給了你，我們怎能偷你主人家的金銀呢﹖
Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 在你僕人中，不論在誰那裏搜出來，誰就該死，並且我們都該作我主的奴隸。」
Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 管家答說：「也好，就照你們的話做；只是在誰那裏搜出來，誰該作我的奴隸；你們其餘的人可自由離去。」
А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 於是他們各人急忙將自己的布袋卸下，放在地上，各人打開自己的布袋。
Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 管家便一一搜查，從年長的開始，到年幼的為止；結果那杯在本雅明的布袋裏搜了出來。
И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 他們遂撕裂了自己的衣服，各人又使驢馱上重載，回城裏去了。
Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 猶大和他的兄弟們進了若瑟的家，若瑟還在那裏，他們就在他面前俯伏在地。
И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 若瑟對他們說：「你們作的是什麼事﹖難道你們不知道像我這樣的人會占卜嗎﹖」
И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
16 猶大答說：「我們對我主還能說什麼﹖還有什麼話可說﹖我們如何能表白自己﹖天主已查出了你僕人們的罪惡。我們和在他手裏搜出杯來的，都應作我主的奴隸。」
Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 若瑟答說：「我決不這樣做；在誰手裏搜出杯來，誰就該作我的奴隸；至於你們，都可平安上去，回到你們父親那裏。」
Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 猶大近前對若瑟說：「我主，請原諒，容你僕人向我主進一言，請不要對你僕人動怒，因為你原與法郎無異。
Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
19 我主以前曾問僕人們說：你們還有父親或兄弟嗎﹖
Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
20 我們曾回答我主說：還有老父和他老年生的幼兒；他的哥哥死了，他母親只剩下了他一個；為此父親非常疼愛他。
И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 你就對你僕人們說：將他帶到我這裏來，我要親眼看看他。
И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 我們即對我主說：孩子是不能離開他父親的；如果離開了，他父親必會死去。
И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 你對你僕人們說：如果你們的小弟弟不同你們一起下來，你們休想再見我的面。
А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 我們一上到你僕人，我父親那裏，就將我主的話告訴了他。
И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 後來我們的父親說：你們再去給我們買點糧食來。
А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
26 我們答說：我們不能下去；除非我們的小弟弟同我們一起，我們才下去；因為我們的小弟弟不同我們在一起，我們不能見那人的面。
ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 你的僕人，我的父親就對我們說：你們知道，我的妻子給我只生了兩個兒子：
И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
28 其中一個離開我出去，我猜想，他是被猛獸撕裂了，到現在，再沒有見到他。
Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
30 現在，如我回到你僕人，我父親那裏，孩童沒有與我們在一起，－－他原與這孩童相依為命，－－
И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
32 況且你的僕人曾在我父面前為孩童擔保說：如果我不將他帶回來交給你，我終生在我父前負罪。
Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
33 現在請讓你的僕人留下，代替孩童給我主為奴，讓孩童跟他哥哥們回去。
Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 如果孩童不與我在一起，我怎能上去見我父親﹖我怕看見我父親遭到不幸! 」
Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
