以斯拉記 9
1 這些事完畢後，眾首領來到我面前說：「以色列民眾、司祭和肋未人可的事上，並沒有離開當地的人民：客納罕人、希威人、培黎齊人、耶步斯人、阿孟人、摩阿布人、埃及人和阿摩黎人，
Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;
2 因為他們為自己和自己是兒子，娶了他們的女子，以致聖潔的曲裔，與當地的人民合；尤其首長和官，是這罪孽的魁首」。
защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните люде е била първа в това престъпление.
3 我一聽這話，便撕裂了我的衣服和外氅，拔我的頭髮和鬍鬚，絕望地坐下。
И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
4 當時凡對以色列天主的誡命起敬起畏的人，為了充軍歸的罪孽，都聚集在我周圍，我絕望地坐著，直到晚祭。
Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плана; и седях смутен до вечерната жертва.
5 到了獻晚祭時，我悲憤人起來，仍穿著撕碎的衣服和外氅，雙膝跪下，伸手向上主我的天主說：
А във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:
6 「我的天主，我實覺慚愧! 我的天主! 我不敢向你仰面，因為我們的邪惡，積累得高過了我們的頭頂，我們的罪孽上達於天。
Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7 自從我們的祖先時代，直到今日，我們犯了重大的罪孽；為了我們的罪惡，我們連我們的君王司祭，都被交在異地的君王手中，喪身刀下，被俘擄，遭劫，丟臉受辱，就像今日一樣。
От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на раграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,
8 但是現在，轉瞬之間，上主我們的天主，對我們施了仁慈，留給了我們一些殘存的人，又在聖地給了我們居所；並且我們的天主，還使我們的眼目明亮，在我們為奴隸期中，使我們尚有少許生氣。
И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
9 我們原是奴隸，但我們在為奴隸期中，我們的天主沒有離棄我們，反而使我們在波斯王，獲得了寵遇，使我們有了生氣，得以重建天主的殿宇，修廢壚，我們在猶大和耶路撒冷，得了保障。
Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ние оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.
10 現今，我們的天主! 在這些事後，我們還有什麼可說的呢﹖只能說我們又遺棄了你的誡命，
Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,
11 因你曾藉你的僕人眾先知，吩咐說：『你們要去佔領的地方，因各地異民的卑污行為，成了不潔之地；他們的醜行和罪孽，充滿了那地方的各個角落，
които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в който влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12 所以你們絕不可將你們的女兒嫁給他們的兒子；也不給你們的兒子，他們的女兒為妻，也永不可他們共謀平安和福利：這樣你們才會強盛，才能吃那地方的出產，將這地留給你們的子孫，作為永遠基業」。
сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.
13 為了我們的許多罪行和重大的罪孽，這一切降到了我們身上之後，──我們的天主! 其實你估了我們的罪惡，還給我們留下了這些亡命的人，──
А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,
14 我們還敢破壞你的誡命，而同這些不潔的民族聯婚嗎﹖難道還要你向我們發怒，一直將我們完全消滅，不一個遺民或亡命的人嗎﹖
трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете предадени на тия мерзости? Ти не били се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
15 上主，以色列的天主! 因你仁慈，才剩下了我們這些亡的人，像今天一樣；看，我們在你面前都帶有罪孽，因此，沒有一個能在你面前站得住。
Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.
