< 以斯帖記 7 >
Царят, прочее, и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.
2 在這第二天的酒興之餘,王又對艾斯德爾說:「艾斯德爾后! 你要求什麼,我必給你;不論要求什麼,即便是半壁江山,也必照辦。」
И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? и ще ти се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще се изпълни даже до половината от царството.
3 艾斯德爾后答說:「大王! 如果我獲得你垂青寵愛,如果大王歡喜,請饒我一命,這是我的懇請;也饒我民族一命,這是我的要求,
Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми;
4 因為我和我的民族,已被人出賣,快要遭受蹂躪、屠殺、毀滅。若是我們只被人賣為奴婢,那麼我必不開口;但這仇人毫不顧及君王所受的災害。」
защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени, Ако бяхме само продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя.
5 薛西斯王問艾斯德爾后說:「這人是誰﹖那心內打算做這事的人在那裏﹖」
Тогава цар Асуир проговаряйки рече на царица Естир: Кой е той, и где е оня, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6 艾斯德爾答說:「這仇人和死敵,就是這敗類哈曼。」哈曼立時在君王及王后前,驚惶萬分。
И Естир каза: Противникът и неприятелят е тоя нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.
7 於是君王勃然大怒,即刻退席,走進了御苑;哈曼遂起來懇求艾斯德爾后饒他一命,因為他看出了君王已決意要將他置於死地。
И царят разгневен стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.
8 王由御苑回到餐廳,哈曼正俯伏在艾斯德爾所坐的榻旁,王惡聲叱叱說:「在王宮內,當著我的面,居然膽敢存心侮辱王后! 」王的話一出口,僕人就蒙起哈曼的臉。
В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице.
9 君王座前的一個太監哈波納說:「正巧,在哈曼家裏,有他給那位曾一言造福大王的摩爾德開,豎立的一個五十尺高的刑架。」王說:「將他懸在上面! 」
Тогава Арвона, един от служащите пред царя скопци рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И рече царят: Обесете го на нея.
10 人們遂把嚨哈曼懸在他自己為摩爾德開所做的刑架上;王的忿怒這纔平息。
И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.