傳道書 7
1 良好的聲譽勝於名貴的香液；死日勝於生日。
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 往居喪的家去，勝於往宴會的家去，因為喪事是人人的結局，活人應將此事放在心上。
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 悲哀勝於歡笑，因為愁容能使心靈舒暢。
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 智者的心是在居喪的家中，愚人的心是在歡笑的家中。
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 聽智者斥責，勝過聽愚人歌唱。
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 愚人的歡笑，就像斧底荊棘的爆炸聲，但這也是空虛。
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 實在，壓榨使智者昏愚，賄賂能敗壞人心。
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 事情的結局勝過事情的開端；居心寬容，勝過存心傲慢。
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 你心裏不要輕易動怒，因為憤怒只停留在愚人胸中。
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 你不要問：「為什麼昔日勝於今日﹖」因為這樣的詰問，不是出於智慧。
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 智慧與家產都好，對看見天日的人都有益，
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 因為受智慧的蔭庇與受金錢的蔭庇無異；但認識智慧的好處，是在於智慧賦與有智慧者生命。
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 你應觀察天主的作為：他所彎曲的，誰能使之正直﹖
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 幸福之日，你應歡樂，不幸之日，你應思慮：幸與不幸，都是天主所為；其目的是叫人不能察覺自己將來的事。
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 在我虛度的歲月內，我見了許多事：義人在正義中夭亡，惡人在邪惡中反而長壽。
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 不要過於正義，也不要自作聰明，免得自趨滅亡。
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 不要作惡無度，也不要糊塗太甚，免得你死非其時。
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 你的手最好把持這個，也不要放棄那個，因為敬畏天主的人，二者兼顧並重。
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 智慧使智者的權勢，勝過本城十個有權勢的人。
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 世上沒有一個只行善，而不犯罪的義人。
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 你不要傾心去聽人說的一切閒話，免得你聽到你的僕人詛咒你；
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 因為你心裏知道，你許多次也詛咒過別人。
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 這一切我都用智慧追究過；我宣稱我將成個智者，然而智慧仍離我很遠。
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 所有的事，既深遠，又玄奧，誰能窮究﹖
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 我又專心致力於認識、考察事物，尋求智慧和事理，得知邪惡就是昏愚，昏愚就是狂妄。
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 我發覺女人比死亡還苦，她一身是羅網：她的心是陷阱，她的手是鎖鏈；凡博天主歡心的，必逃避她；但罪人卻被她纏住。
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 訓道者說：看，這是我所發現的，一一加以比較，好探知事物的原理，
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 對此我的心還在追求，但尚未找到：在一千男人中，我發現了一個；在所有的女人中，卻沒有發現一個。
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 我發現的只有這一件事：天主造人原很正直，但人卻發明了許多詭計。
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
