傳道書 6

1 我看見在太陽下，另有一種不幸，重壓在人身上：

Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

2 有一人，天主賜他富裕、錢財、光榮；凡他心中所願意的，一件也不缺；但天主沒有讓他享用這一切，卻讓外人享用了：這也是空虛，是一件很悲慘的事。

Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

3 有一人生有百子，活了很大歲數，他年紀雖高，卻沒有隨心享受福樂，且未得安葬，照我看來，他還不如流產的胎兒。

Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

4 流產的胎兒徒然而來，悄然而去，他的名字也湮沒無聞；

Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;

5 他沒有見過天日，也沒有任何知覺，但他總比那人更享安寧。

При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.

6 那人即便活了兩千歲，如未享受福樂，他們二人豈不是同歸一處﹖

Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?

7 人的一切勞碌都是為了口腹，但他的慾望卻總不知滿足。

Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

8 智者較愚者究有什麼利益﹖知道如何與人往來的窮人，能得什麼好處﹖

Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

9 眼看見過的總勝過心所想望的：這也是空虛，也是追風。

По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

10 已往所有的，都已有名可稱；人為何物，都已知道；人決不能與強於自己的抗辯。

Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т. е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.

11 說話多，必多空談：這對人能有什麼益處﹖

Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?

12 在空虛，消逝如影的人生少數歲月內，有誰知道什麼事對人有益﹖又有誰能指給人指示，他身後在太陽下要發生什麼事﹖

Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?