傳道書 2
1 我心下自語：「來，試一試快樂，享受一下福樂! 」看，這也是空虛。
Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
2 我稱歡笑為「瘋狂，」我對喜樂說：「這有何用﹖」
Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?
3 我遂決意喝酒以使我的肉身暢快，－－但我的心仍為智慧所引導，並決意迷於狂妄的事，直到我看清，世人在天下一生有限的歲月中所做的事，有什麼好處為止。
Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
4 我於是擴大我的工程：為自己建造宮室，栽植葡萄園，
Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 開闢園囿，在其中栽植各種果樹，
Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 挖掘水池，以澆灌在生長中的樹木。
Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;
7 買了奴婢，還有在家中出世的僮僕，又有許多牛羊，多過我以前住在耶路撒冷的人。
Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 我還聚斂了大批金銀，及各王候各省份的財寶；擁有許多歌唱的男女，無數的嬪妃，以及人間所有的享受。
Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
9 我雖如此富有，超過以往住在耶路撒冷的人，但我仍沒有喪失智慧。
Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 凡我眼所希求的，我決不加以拒絕；凡我心所願享受的快樂，我決不加以阻止；因為我的心對我的一切勞苦工作，實在滿意；其實，這也是我由勞苦工作應得的報酬。
И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 但當我回顧我所作的一切工作，以及工作時所受的勞苦，看，一切都是空虛，都是追風；在太陽之下，毫無裨益。
Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
12 我又回顧觀察智慧、瘋狂和昏愚；那繼位作君王的人能做什麼﹖只能做已做過的事。
И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?
13 我看透智慧勝於昏愚，像光明勝於黑暗。「
Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.
14 智者高瞻遠矚，愚者卻在黑暗中摸索。」但我也知道：二者都要遭遇同樣的命運。
На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
15 我心中自問：「愚人的命運，我也會遇到，為什麼我要更明智﹖」我遂下結論說：「這也是空虛。」
Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
16 因為智者和愚者，同樣不為人常久記念，早晚有一天都要被人遺忘。可惜，智者和愚者同樣死去!
Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
17 於是我惱恨生命，因為太陽之下所發生的事，無非使我煩惱，因為全是空虛，都是追風。
За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 我憎恨我在太陽下所受的勞苦，因為我要將勞苦所得，留給我的後人。
Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
19 他是智是愚，有誰知道；但他一定要主管我在太陽下，以智慧所辛苦經營的一切工作：這也是空虛。
И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
20 我回顧我在太陽下所受的一切勞苦，就灰心失望。
За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 因為有人以智慧、學問和才幹勞作得來的，卻應留給那未曾勞作的人，作為產業：這也是空虛和大不幸。
Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
22 人在太陽下所受的一切勞苦，以及痛心的事，究竟有什麼裨益﹖
Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?
23 其實，人天天所有的事務，無非是悲苦和煩惱；而且夜裏，心也得不到安息：這也是空虛。
Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.
24 人除了吃喝和享受自己勞作之所得以外，別無更好的事。我也看透了：這是從天主手裏來的。
Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 因為離了天主，誰能有吃的，誰能有所享受﹖
Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 天主原把智慧、學問和歡樂，賜給他所喜愛的人。至於罪人，天主將積蓄貯藏財物的勞苦加於他身上，好將一切財物留給天主所喜愛的人：這也是空虛，也是追風。
Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.
