傳道書 1
1 達味之子耶路撒冷的君王「訓道者」的語錄：
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 虛而又虛，訓道者說：虛而又虛，萬事皆虛。
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 人在太陽下辛勤勞作，為人究有何益﹖
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 一代過去，一代又來，大地仍然常在。
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 太陽升起，太陽落下，匆匆趕回原處，從新再升。
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 風吹向南，又轉向北，旋轉不息，循環周行。
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 江河流入大海，大海總不滿溢；江河仍向所往之處，川流不息。
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 萬事皆辛勞，無人能盡言：眼看，看不夠；耳聽，聽不飽。
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 往昔所有的，將來會再有；昔日所行的，將來會再行；太陽之下決無新事。
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 若有人指著某事說：「看，這是新事。」豈不知在我們以前早就有過。
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 只是對往者，沒有人去追憶；同樣，對來者，也不會為後輩所記念。
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 我訓道者，曾在耶路撒冷作過以色列的君王。
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 我曾專心用智慧考查研究過天下所發生的一切；－－這實在是天主賜與人類的一項艱辛的工作。
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 我觀察了在太陽下所發生的一切：看，都是空虛，都是追風。
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 彎曲的，不能使之正直，虧缺的，實在不可勝數。
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 我心裏自語說：「看，我獲得了又大又多的智慧，勝過了所有在我以前住在耶路撒冷的人，我的心獲得了許多智慧和學問。」
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 我再專心研究智慧和學問，愚昧和狂妄，我纔發覺：連這項工作也是追風。
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 因為，智慧愈多，煩惱愈多；學問越廣，憂慮越深。
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
