撒母耳記下 19
1 有人報告約阿布說：「看，君王在痛哭哀悼阿貝沙隆。」
И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.
2 那天的勝利為全軍竟變成了悲哀，因為他們那天聽說君王為自己的兒子悲傷。
И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.
3 因此，那天軍人暗暗地進了城，好像由戰埸上受辱回來的軍隊。
И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.
4 此時君王正在掩面大聲哀哭說：「我兒阿貝沙隆! 我兒阿貝沙隆! 我兒! 」
А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 約阿布進去對君王說：「你今天大傷你僕人們的臉面，他們救了你的性命，你兒女的性命，你妻妾的性命；
Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.
6 然而恨你的，你反而愛他；愛你的，你反恨他。今天你已明確表示：王侯和臣民為你不算什麼。也明明看出：阿貝沙隆今天若能活著，我們我們都死了，你才安心呢!
Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако беше останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.
7 現今你快起來，出去，說幾句使你僕人們安心的話吧! 我指著上主起誓，如果你不出去，今夜再沒有一個人同你一起了。這禍患於你要超過你從小到大所遭遇的一切禍患」。
Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.
8 君王就起來，坐在大門口。遂有人向軍民傳報說：「君王已坐在門口! 」軍人都聚齊，來到君王前。以色列各自逃回自己的營幕。
Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.
9 那時，以色列各支派的民眾紛紛議論說：「君王從仇人手中拯救了我們，現在，他竟為阿貝沙隆離開了本國。
Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;
10 我們給阿貝沙隆曾傅過油為管理我們，他已經戰死。現今你們等什麼，遇不把君王接回來﹖」
сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?
11 全以色列這提議傳到君王那裏。達味遂派人對司祭匝多克和厄貝雅塔爾說：「你們應向猶大長老說：為什麼你們等到最後才去迎接君王回宮呢﹖
Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?
12 你們是我的兄弟，我的骨肉，為什麼你們等到最後才去迎接君王呢﹖
Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?
13 你們要向阿瑪撒說：你不是我的骨肉嗎﹖若我不叫你一生代替約阿布作元帥，願天主這樣罰我，且更加倍地罰我! 」
А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.
14 那時，全猶大人都同心合意，一致派使者到君王說：「請你和你的臣僕回來吧!
И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всичките твои слуги.
15 君王動身回來了，到了約旦河。這時迎接君王的猶大人來到了基耳加耳，協助君王渡約旦河。
И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.
16 那時，巴胡陵的本雅明人革辣的兒子史米，也趕快來同那些猶大人歡迎達味君王。
Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.
17 同他來的，還有一千本雅明人。撒烏耳的家僕，漆巴和他十五個兒子同二十個僕人，也來到約旦河歡迎君王﹖
И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.
18 他們都到渡口那邊，協助君王的家族過河。聽君王的調動；君王快要過約旦河時，革辣的兒子史米就俯伏在君王前，
После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:
19 向他說：「我主；，請不要歸罪於我，求你不要懷念大王出離耶路撒冷時，你僕人所犯的罪；願大王不要把這事放在心上!
Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;
20 因為你的僕人自知犯了罪。看，如今我是若瑟全家族中，首先來歡迎我主大王的」。
защото аз слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.
21 責雅的兒子阿瑟立即發言說：「史米辱罵了上主的受傅者，難道為了他這番話就不該死嗎﹖」
Но Ависей Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?
22 達味卻答說：「責魯雅的兒子們，我與你們有什麼關係﹖竟使你們今天與我作對! 今天還可以將一個以色列人處死嗎﹖難道不知道，我今天又作了以色列的君王﹖」
А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?
23 然後君王向史米說：「伓不會死! 」君王遂向起了誓。
И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.
24 撒烏耳的孫子默黎巴耳也下來歡迎君王；他自從君王出走的那日起，直到平安回來的這一天，沒有洗腳，沒有修鬚，也沒有人換洗自己的衣服。
Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.
25 他由耶路撒冷來君王時，君王問他說：「默黎巴耳! 你為什麼不同我一起出走呢﹖」
А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?
26 他答說：「我主大王! 我的僕人哄騙了我，你僕人曾向他說：給我備一匹驢，我好騎著跟王一齊走，因為你僕腳跛。
А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.
27 他又在我主大王前誹謗了你的僕人；但我主大王像天主的天使，你看怎樣好，就怎樣作吧!
И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, коквото ти се вижда угодно.
28 因為我父全家對於我主大王，都是該死的人，你反而使你的僕人與你同桌共，食我那裏還有名分來向大王訴苦﹖」
Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?
29 君王對他說：「你何必再說﹖我已決定，你該與巴平分產業」。
И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.
30 默黎巴耳回答君王說：「我主大王既然平安回朝，讓他全佔有吧! 」
А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.
31 基肋阿得人巴爾齊從洛格林下來，陪伴君王過了約旦河，在約旦河岸與他辭別。
Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.
32 巴爾齊來年紀很老，已八十歲。君王住在瑪哈納殷時，他供給了君王的吃用，他原很富有。
А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.
33 君王向巴爾齊來說：「你同我一起去吧! 我願在耶路撒冷供養你的老年」。
И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.
34 巴爾齊來回答君王說：「既使我同大王上耶路撒冷去，我還能活幾年﹖
А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?
35 我現年已八十，還能分辨美醜麼﹖你的僕人還能嚐出吃喝的味道來麼﹖還能細聽伶女和歌女的樂聲麼﹖你的為什麼還要拖累我主大王﹖
Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да разчитам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?
36 你的僕人陪著大王過約旦河，只是一點小意思，為什麼大王要給我一個這樣的報答﹖
Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?
37 請讓你的僕人回去，叫我死在靠近我父母墳墓的故鄉! 看，你的僕人基默罕在這裏，他可跟我主大王同去，你看著怎樣好，就怎樣對待他吧! 」
Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.
38 達味答說：「那麼，讓默基罕跟我去好了，你看著怎樣好，我就怎樣待他；凡你向我所所要求的，我必為你做到」。
И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.
39 眾人都過了約旦河，君王也過去了；然後與巴爾齊來親吻，祝福道別。巴爾齊來遂回了本鄉。
И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.
40 君王繼續向基耳加耳前行，基默罕跟他同來。猶大全民眾和一半以色列人陪著君王前行。
Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.
41 眾以色列人來到君王前，向君王說：「為什麼我們的兄弟猶大人將君王劫了去，領君王和君王的眷屬過了約旦河。所有屬達味的人不都是他的百姓嗎﹖」
И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?
42 猶大人回答以色列人說：「因為君王是我們的親族，你們為什麼因此憤怒﹖我們豈是吃過君王的飯，或是領過他的俸祿﹖」
А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?
43 以色列人回答猶大人說：「我們對君王有十倍權利，那麼，我們對達味的名分也多過你們，你們為什麼輕視我們﹖不是我們首先提議，要迎回我們的君王嗎﹖」然後猶大的答覆比以色列人所說的話，更為激烈。
А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо право на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.
