撒母耳記下 12
1 於是上主打發納堂先知去見達味；他一來到他跟前，就對他說：「在一座城裡有兩個人，一富一貧；
Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
2 富的有很多牛羊；
Богатият имаше овци и говеда твърде много;
3 貧的，除一隻小母羊外，什麼也沒有。這隻小母羊是他買來餵養的，在他和他兒女身邊長大，吃他自己的食物，喝他自己杯中的飲料，睡在他的懷裡，帶他如同自己的女兒一樣。
а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; а то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то ме беше като дъщеря.
4 有一個客人，來到富人那裡，他捨不得拿自己的牛羊，款待那來到他這裡的旅客，卻取了那貧窮人的母羊，來款待那到他這裡來的人。」
И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.
5 達味對這人大發憤怒，向納堂說：「上主永在! 做這事的人該死!
Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;
6 並且，因為他這樣行事，捨不得自己的牛羊，他應七倍償還」。
и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смирил.
7 約納堂對達味說：「這人就是你! 以色列的天主上主這樣說：是我給你傅油，立你作以色列的君王，是我由撒烏耳手中將你救出，
Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;
8 是我將你主人的家室賜給你；我把你主人的妻妾放在你懷裏，把以色列和猶大的家族也賜給了你；若還以為太少，我願再給你這樣那樣的恩惠。
и дадох ти дом на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.
9 你為什麼輕視上主，作出衪眼中視為邪惡的事，借刀殺了赫特人烏黎雅，為佔取他的妻子，據為己有﹖你借阿孟子民的刀殺了烏黎雅。
Защото презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
10 從此刀劍永不離開你家! 因為你輕視了我，佔取了赫特的妻子，據為己有。
Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.
11 上主這樣說：看，我要由自己的家裏激起災禍反對你，我要當你的眼前拿你的妻妾給與你的近人，他要在光天化日之下與你的妻妾同寢。
Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 你暗中行的事，我卻要叫這事在眾以色列前和太陽下進行」。
Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.
13 達味對約納堂說：「我得罪了上主! 」約納堂對達味說：「上主已赦免了你的罪惡，你不致於死；
Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу, А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
14 但是你在這事上蔑視了上主，給你生的那個孩子，必要死去」。
Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.
15 以後，約納堂就回家去了。上主打擊了烏黎雅給達味所生的孩子，使他患病甚重。
И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.
16 達味就為孩子懇求天主，並且禁食，進入房內，穿著苦衣躺在地上過夜。
Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.
17 皇室的長老到他前，要將他從地上扶起來，他卻不願意，也不與他們一起吃飯。
И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
18 到了第七天，孩子竟然死了。達味的臣僕怕告訴他孩子死了，因為他們說：「孩子活著的時候，我們勸他，他還不聽我們的話；我們若告訴他孩子死了，豈不是更使他痛苦﹖」
И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
19 達味見自己的臣僕低聲耳語，就曉得孩子死了，便問臣僕說：「孩子死了嗎﹖」他們答說：「死了! 」
Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.
20 達味就由地上起來，沐浴、抹油、更衣，進了上主的庭院朝拜了；然後回到家裏，叫人給他擺上飯來，他就吃了。
Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се помоли. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.
21 他的臣僕對他說：「你這是作的什麼事。孩子著，你為他禁食哀哭；孩子死了你反而起來吃飯」。
А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
22 他答說：「孩子活著，我禁食悲哭，因為我想：也許上主會可憐我，使孩子生存，有誰知道﹖
А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.
23 如今，他死了，我為什麼還要禁食﹖難道我能叫他回來﹖是我要到他那裏去，他不會回到我這裏來了! 」
Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
24 事後，達味安慰了妻子巴特舍巴，再走近她，與她同寢；她又生了一個兒子，給他起名叫撒羅滿；上主也喜愛他，
След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,
25 派了先知約納堂去，代替上主給他起了個別號，叫耶狄狄雅。
и прати чрез пророка Натана та го нараче Едидия, заради Господа.
26 那時，約阿布正攻打阿孟子民的辣巴，佔據了水城。
А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.
27 約阿布就派使者到達味那裏說：「攻打辣巴，已佔了水城；
И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.
28 如今你快調集其餘的軍隊來圍攻，佔領這座城市，免得我攻下了，人拿我的名字作城名」。
Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.
29 達味遂召集了所有的軍隊，開到辣巴，攻取了那城。
Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.
30 達味從米耳公神的頭上，取下了那重一「塔冷通」的金冠來，上面嵌有一塊寶石，達味將這寶石戴在自己頭上，並由城中運走了大批勝利品。
И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.
31 至於城內的居民，根將他們帶走，叫他們拉鋸、操斧、劈石、做磚；達味對待阿孟子民所有的城市都是如此。然後率領自己的軍隊回了耶路撒冷。
Изведе и людете, които бяха в него, та го тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.
