撒母耳記上 20
1 達味由辣瑪納逃走，去見約納堂說：「我作了什麼，有什麼過錯，哪裏得了你父親，他竟要害我的性命﹖」
Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече на Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?
2 約納堂回答他說：「決沒有這回事，你決死不了。看，我父親無論作什麼大事小事，沒有不告訴我的；為什麼我父親偏要對我隱瞞這事呢﹖決不會的! 」
А той каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.
3 達味卻對他說：「你父親明知我在你眼裏得寵，所以他想：不要要約納堂知道這事，免得他悲傷。總之，我指著永生的上主敢在你面前發誓：我與死之間只差一步! 」
Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби, но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.
4 約納堂對達味說：「你願意我為你作什麼﹖」
Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще сторя за тебе.
5 達味回答約納堂說：「看，明天是月朔，我原該和君王同席吃飯，但你讓我走，藏在田野間，直到第三丌晚上。
И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.
6 如果你父親發覺我不在，你應說：達味懇求我，讓他逃回白冷本城，因為在那裏全族舉行年祭。
Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.
7 他若說：好! 你的僕人就平安無事；他若勃然大怒，你就該知道：他已決意行惡。
Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.
8 望你仁慈對待你僕人! 因你使你因上主的名與你訂了盟約；假若我有罪惡，你可殺我，為何偏要將我交給你父親呢﹖」
И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защото да ме водиш при баща си?
9 約納堂答說：「千萬別這樣想! 如果我確實知道，我父親決意要加害你，豈有不告訴你的嗎﹖」
И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде зло върху тебе, нямаше ли да ти го известя?
10 達味就問約納堂說：「若你父親嚴厲答覆你，誰來通知我﹖」
Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?
11 約納堂對達味說：「來，我們往田間去」。二人就往田間去了。
А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.
12 約納堂對達味說：「上主，以色列的天主作證：明天或天這時候，我探得了我父親的意思，對達味有或否，我必派人來告訴你。
И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог да бъде свидетел ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.
13 倘若我父親願意加害你，我若不通知你，不放你走，使你平安離去，願上主這樣這樣加倍罰我約納堂! 願上主與你同在，有如曾與我父親同在一樣!
Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!
14 若我那時尚在人世，願你對我表示上主的仁慈；設若我死了，
И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,
15 願你不要由我家永遠撤消你的仁慈! 連當上主由地面上一一剷除達味的敵人時；
но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всички от Давидовите неприятели.
16 若約納堂的名字被達味家族消滅了，願上主藉達味的仇人的手追究此案! 」
И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом; и рече: Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели!
17 約納堂由於愛達味，再向他起了誓，因為他愛達味如愛自己的性命。
И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.
18 約納堂又對他說：「明日是月朔，因為占座位空著，人必注意你不在，
Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.
19 到第三天，人必更注意你不在；那麼，你要到你曾出事那日藏身的地方去，坐在那石堆旁邊。
Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато разисквахме оная работа, и седни при скалата Езил.
20 到第三天，我要向石堆射箭，仿佛射靶。
И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;
21 看，我必打發一童僕去找箭，假如我我對童說：看，箭在你後面，拾回來吧! 你就可以出來，我指著永生的上主起誓：你必平安無事。
и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги: тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - заклевам се за това в живота на Господа.
22 倘若我對童僕自己說：看，箭在你前面。你就走吧! 因為上主打發你走。
Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.
23 至於我和你現今所說的這話，有上主在我和你中間，永遠作證」。
А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе до века.
24 於是達味就去藏在田野間；到了月朔，君王入席吃飯。
И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.
25 君王照例靠著牆坐在自己的位上，約納堂坐在他對面，阿貝乃爾坐在撒烏耳旁邊，達味的地方空著。
И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.
26 撒烏耳那天沒有說什麼，因為他想事情出於偶然，或許他染了不潔，還沒有自潔。
Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.
27 日，即初二日，達味的座位仍空著，撒烏耳就對兒子約納堂說：「為什麼葉瑟的兒子昨日沒有來赴宴，今日又沒有來﹖」
А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?
28 約納堂答覆撒烏耳說：「達味懇求我許他往白冷去。
И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:
29 他說：求你讓我去，因為在城裏我們要舉行族祭，我的兄弟定要我去；所以，假若我在你眼中獲寵，求你讓我去，容我得見我的兄弟；為此，他沒有來赴君王的筳席」。
Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.
30 撒烏耳對約納堂勃然大怒，對他說：「娼婦的兒子! 豈能我不知道你同葉瑟的兒子一夥，甚至羞辱你自己，又我羞辱你母親的私處嗎﹖
Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?
31 你要知道，葉瑟的兒子活在世上一天，你連你的王位都不得穩當! 如今你差人去，把他給我抓來，因為他是該死的人」。
Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.
32 約納堂回答他父親撒烏耳說：「為什麼他該死﹖他作了什麼事﹖」
А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?
33 撒烏耳就舉起槍來要刺死他，約納堂便明白他父親已決意要殺達味。
А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.
34 約納堂就起來，氣憤憤地離開了筳席；初二那天，也沒有吃飯，因為他為達味擔憂，又因為他父親辱罵了自己。
И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.
35 次日清晨，約納堂按照他與達味的約會，往田間去了；有個童僕跟隨著他。
И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.
36 他對那童僕說：「跑去，找所放的箭! 」童僕往前跑時，他又向前放了一箭。
И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.
37 當僮僕來到約納堂所射到的地方，約納堂就在僮後面喊說：「箭不是在你前面嗎﹖」
И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?
38 約納堂又在僮僕後面喊說：「趕快跑去，不要站住! 」約納堂的僮僕就拾了箭，給主人拿來。
И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.
39 那僮僕卻不知道是意思，只有約納堂和達味知道。
Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.
40 然後約納堂把自己的武器交給他的僕僮，向他說：「帶回城去吧! 」
Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди занеси ги в града.
41 僮僕走後，達味就為不堆旁起來，俯伏在地，拜了三拜；以後他們彼此相吻，二人相抱對泣，達味哭得更甚。
А щом отиде момчето. Давид стана от едно място към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много
42 最後，約納堂對達味說：「你平安去吧! 照我們兩人以上主的名所起的誓：願上主永遠在我和你之間，在我的後代與你的後代之間! 」 達味就動身走了，約納堂也回到城裏﹖
И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.
