Milu Pareinae 20
1 Hahoi Isarel catounnaw pueng teh, thapa yung pasuek dawkvah, Zin kahrawngum dawkvah a kâen awh. Taminaw pueng teh, Kadesh vah a hnin ao awh. Hawvah, Miriam a due teh hawvah a pakawp awh.
И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цииската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.
2 Hahoi taminaw pueng hanlah tui nei han awm hoeh toe. Hat toteh, haw vah Mosi hoi Aron taran lahoi a kamkhuengsin awh.
А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.
3 Taminaw pueng ni BAWIPA hmalah hmaunawnghanaw a due nah dout ngala boipawiteh,
Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!
4 bangkongmaw BAWIPA e taminaw hete kahrawngum vah kamamanaw hoi saringnaw abuemlah due hanlah na ceikhai.
Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?
5 Bangkongmaw het patet kahawihoehe ram dawkvah kâenkhai hanlah Izip ram hoi na tâcokhai. Tâsong, thaibunglung kung, misurkung, tale paw hai o hoeh nah koe, tui boehai nei hane ao hoeh nah koe, telah ati awh.
И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лоша място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?
6 Mosi hoi Aron teh tamimaya koehoi kamkhuengnae lukkareiim takhang koe a cei roi teh, a tabo roi. Hahoi ahnimouh roi koe BAWIPA bawilennae a kamnue.
Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.
7 BAWIPA ni Mosi a pato teh,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
8 sonron lat nateh, nang hoi na hmau Aron ni taminaw pâkhueng awh. Ahnimae mithmu vah lungsongpui koe lawk dei pouh. Tui a tâcosak han. Hot patetlah hoiyah, lungsongpui dawk hoi tui na tâcosak vaiteh, taminaw pueng hoi saringnaw hah na nei sak han telah ati.
Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите из говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадите вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.
9 Hot patetlah Mosi ni BAWIPA hmalah sonron hah kâ a poe e patetlah a la.
И тъй, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, според както Той му заповяда;
10 Mosi hoi Aron ni taminaw pueng hah lungsongpui teng a pâkhueng teh, ahnimouh koe, taran ouk ka thaw e taminaw, atu thai awh haw! hete lungsong dawk hoi nangmouh han tui ka tâcosak roeroe han maw telah atipouh.
и, като свика Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?
11 Hahoi teh Mosi ni a kut a dâw teh, a sonron hoi lungsongpui hah vai hni touh a hem, hat toteh, tui kapap poung lah a tâco. Taminaw pueng hoi saringnaw ni a nei awh.
Тогава Моисей дигна ръката си и жезъла си и удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.
12 BAWIPA ni Mosi hoi Aron koe kai na yuem hoeh teh, Isarel catounnaw mithmu vah, kai na barilawa hoeh dawkvah, hete taminaw pueng teh kai ni na poe awh e ram dawk na kâenkhai mahoeh, telah atipouh.
Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.
13 Isarel catounnaw ni BAWIPA rek a cusin awh teh ahnimouh thung vah ama barilawa hanlah ao dawk hote tui teh Meribah ati awh.
Това е водата на Мерива, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.
14 Hahoi Mosi ni Kadesh hoi Edom siangpahrang koevah, patounenaw a patoun. Na hmaunawngha Isarel ni hettelah a dei. Maimouh koe ka phat e runae kathonaw pueng,
След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат: Ти знаеш всичките трудности, които не сполетяха,
15 mintoenaw Izip ram a cei awh teh, moikasaw lah Izip ram vah ka o awh teh, Izipnaw ni kai koe hoi mintoenaw totouh rucatnae na poe e hah na panue.
как бащите ни слязоха в Египет, и живееха дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,
16 BAWIPA koe ka hram awh e lawk hah a thai teh, kalvantaminaw a patoun teh, Izip ram hoi na tâco sak. Khenhaw, na ram hoi ka hnai poung lah, Kadesh khopui dawkvah ka o awh.
и как, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.
17 Pahren lahoi na ram thung pou na rakan sak haw. Law thoseh, misur takha thoseh, ka coungroe awh mahoeh. tuikhu dawk e tui hai ka net mahoeh. Siangpahrang lamthungpui dawk doeh ka cei awh han, na ram ka tapoung hoeh roukrak avoilah aranglah hai kampuen awh mahoeh, telah ati.
Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през целия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.
18 Edom ni kai ka ram dawk na cet awh mahoeh, telah hoehpawiteh, nangmouh tuk hanelah tahloi hoi kamthaw awh han, telah ati.
Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с нож против тебе.
19 Isarel catounnaw ni lamthungpui dawk hoi ka cei awh vaiteh kamamouh hoi ka saringnaw ni na tui ka net awh pawiteh, aphu na poe awh han, hno alouke banghai sak laipalah, raka lah doeh pou ka raka awh ti telah atipouh awh.
А израилтяните пак му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.
20 Ahni ni na raka awh mahoeh atipouh. Hahoi teh, Edom teh tami moikapap hoi tami athakaawme taminaw hoi ahnimouh tuk hanlah a kamthaw awh.
А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.
21 Hot patetlah Isarel catounnaw teh Edom ni a ram dawk dei hanlah pasoung awh hoeh. Hahoi Isarel teh ahnimouh koehoi a kamlang takhai awh.
Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.
22 Hothloilah Isarelnaw pueng teh Kadesh hoi a kamthaw awh teh, Hor mon koe a pha awh.
И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.
23 BAWIPA ni Mosi hoi Aron teh Edom khori koe Hor mon hoi a pato teh,
Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:
24 Aron teh a taminaw koe ceikhai han toe. Bangtelah tetpawiteh, Isarel catounnaw koe ka poe e ram dawk kâen mahoeh. Bangkongtetpawiteh, Meribah tui koe ka lawk taran lahoi taran a thaw awh.
Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Му при водата на Мерива.
25 Aron hoi a capa Eleazar hah Hor mon koe a luenkhai awh.
Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;
26 Aron e khohna rading awh nateh, a capa Eleazar kâkhu sak awh. Bangkongtetpawiteh, Aron teh a taminaw koe ceikhai vaiteh, haw vah a due han telah ati.
и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.
27 Mosi ni BAWIPA kâ poe e patetlah a sak teh, taminaw pueng e mithmu vah Hor mon vah a luen awh.
И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цалото общество.
28 Mosi ni Aron e khohna a rading pouh teh, Eleazar a kho sak teh, Aron teh monsom vah a due. Hottelah Mosi hoi Eleazar teh monsom hoi a kum roi.
И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на върха на планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.
29 Taminaw pueng ni Aron a due tie a thai awh toteh, Isarelnaw pueng ni Aron teh hnin 30 touh a khui awh.
И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.
