Thuchihbu 1
1 Hiche hi Israel leng David chapa Solomon thuchih ho ahi.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Hiche hi mihemten chihna le kigah chahna, thuchih kiseiho hi ipi kiseina ham, ti ahetdoh theina diu ahi.
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Chule ahoi-apha adihlam'a kihilna kisan them'a adih le thudih agom'a kisanlut ding,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Chuteng milham ho dinga lunglim-geh'a hinna, chule khangdong hon hetna le thil detkhen themna anei diu ahi.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Miching jeng jong khodah'a thepna alambe ding, hetkhenna nei mihem in jong kihilchahna alambe ding ahi.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Hiche thuchih kiseiho le thil umdan hetthemna anei ding, miching hon thu asei teng, thulem aseidoh jouseu hettheina tha anei ding ahi.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Yahweh Pakai ginna hi hetna dinga abulpi ahin, mingol hon vang chihna le hilchah nan asang thei poi.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Kachapa, napan nahilna ngaijin lang, nanun nahilna jong sang teijin,
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Ijeh inem itileh, amanin nahilna jouse khotona lallukhuh'a nakikhuh ding, chule jana na ngong changa khivui oa naki'o ding ahi.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Kachapa michonseten jol lhah ding nago jong leu, athu'u nangai lou hel ding ahi.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Amahon na henga ahin seidiu, “Hung'in cheu hitin mihem thadin ngah-ute; suhkhel neilou ho jong chu inop chabep uva ibol diuvin nga lhih tau hite.
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Ahing changa lhankhuh in aval lhum'a abah gam bang in, eihon jong ahing in bahgam-u hitin, thina kokhuh'a lhalutsa bang in, apum chang in val lhum gam tau hite. (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Chuteng thil thupi tahtah imu diu, mi thil lelo ichomdoh hou chu in dimset'a isit diu ahi.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Keiho kom'a chan hung neijin lang, sumdip kikhong in sum khol khom u-hite, tia ahinsei diu ahi.”
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Hinlah kachapa, amaho toh kilhon khom hih hel'in, amaho lam lhahna akon chun kidalse jon,
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Ajeh chu amaho thilpha lou bolnan akeng-u ajangkhai in, gangtah in thisan aso jiuve.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Hijeh chun vachan ao nading thang kikam amu teng, pannabei asoh jitai.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Hitobang miho hin ama hole amaho thisan sodohna dinga midang achan lhih jiu ahin, amaho thina ding jenga bou mi achan jiu ahi.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Koi hileh hitobang pumtho changa ama phatchomna ding ngaito bang bep ahiuvin, thil lelo neipa ahivang in thina atoh jitan ahi.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Chihna hin lamlen lah'a kho asamjin, japi lah jenga jong ogin kithong tah'in apeng jin ahi.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Chihna hi lamlen dunga jong apeng jah jeng in, khopi kelkot mai'a jong thu aphong doh jin ahi.
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 “Vo mihemte, itih chanpi mihem mei meija hin ding nagot u-ham, anop nop'a paohon itih chanpi michunga nanop pao diu ham? Angol hon itih chanpi hetna nathet diu hitam?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Kathumop nahi ngai phau vin, ajeh chu keiman nangho dinga kalunggel ngaito kasei ding, chuteng kathuseija kon chihna nalam doh diu ahi.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Ijeh inem itileh keiman nang ho kakou un, nang hon nei donbut deh pouve. Kakhut ban in kahin sang uvin, iman jong nagel deh pouvin ahi.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Kahilna abonchan nadonse pouvin, kagihsal na jouse jong khatcha nadonse pouvin ahi.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Hijeh chun hahsatna dinmun nalhun teng uleh kanuisat diu, manthah nan nalhun den tengu jong leh kanuisat ding nahiuve.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Huipi hattah banga manthahnan nahin lhun khum diu, chimpei banga hahsatna nahin to diu, chule gim le hesoh hoise tah in nalhun dendiu hijongleh ka khohsah louhel ding nahi tauve.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Hinlah amahon panpi ngaija eihin kou-diu, keiman kadonbut dehlou diu, gil tah'a eihol jing diu, ahin eihol doh jou deh lou diu ahi.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Ajeh chu amahon hetna athet uvin, Yahweh Pakai gin ding jong alheng deh pouvin ahi.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Amahon kahilna asang pouvin, kagih salna jouse jong pannabei aso tauvin ahi.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Chule amahon anop chabep uva atoh-gau aneh diu, thilpha lou angaito jouseu thao twi banga jol lha diu ahi.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Ajeh chu amahon lamdih jot louvin, milham ho chunga thina alhung lo jitan, lungthim beiho kiletsahna chu amaho manthahna asoh jin ahi.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Koi hileh kasei phatah'a ngaija chun lungmonna anei ding, gin ding neiloua lungmong sel'a cheng jing ding ahi.”
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
