Thuchihbu 13
1 Chapa ching chun anu le apan ahilna angaijin, miduhdah lou vang chu min aphona jong iman-agel jipoi.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Chihna kamcheng in an-pha akimu thei jin, jou le nal jenga thuseipan vang pumthoa mu ding bou agel in ahi.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Alei kituh tang joupa chu kihinso tei ding, koi hileh alei tuhtang thei lou chu mangthah tei ding ahi.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Mithase hon nehding tampi angaicha jiuvin, hinlah miching in nehding lungkim sel-in amujin ahi.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Mikitah in jousei abol ngaipon, mikitah lou vang chun jumna le ngailutna beijin na-atongdoh jin ahi.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Mikitah chu adihna jal in ahoidoh jin, miphalou vang chu chonsetnan apui mangthah jitai.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Mi kimkhat chu hao akisah lheh jin, hinlah ima aneideh poi. Mi kimkhatma chu akivai chatsah lheh jin, hinlah nei le gou kimsel-in aneiyin ahi.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Mihem khat chun anei le agou jal'a ahinkho akilhatdoh ahin, hinlah mivaicha ding in kilhatdoh jouna aum jipoi.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Mikitah chu thaomei bang in avah jing in, miphaloute thaomei vang hetman louva mit ding ahi.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Kiletsahna jeh'in thungai loute akitoh thei jipon, kineosah a min ahilna kisante ding in vang chihna ahi.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Gangtah'a kimu nei le gou chu hetman louva bei ding, nei le gou kholkhom lelepa-a vang chu tam cheh cheh ding ahi.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Kinepna bang aso-lou teng, mihem lungthim atongkha jin, hinlah lungtup molsona chu hin-thingphung banga hing jing ding ahi.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Min ahilna ngainom loupa chunga manthahna lhung ding, koi hileh thupeh ngaisanga chu kipaman chang tei ding ahi.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Miching mihilna chu hinna twinah tobang ahin, hitobang kihilna sang chan chun thina apeldoh teidiu ahi.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Lungdih kiti hin thilpha atongdoh jin, kitahna beihel mi vang chu mangthah ding ahi.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Miching ho chun akalson masang in ageltoh masa jin, mingol hon vang geltoh masa louvin, angolnau atah lang jiuvin ahi.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Thupole miphalou chun miho lunggim hesoh alhut peh jin, ngansena chang tahsan um mi vang chun lungdamna jeng alhut jin ahi.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Seingai loupa chunga chun gentheina le vetsetna alhung jin, min ahilna chan ngaipa vang chu jabolna chang tei ding ahi.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Ngaichat khat toh molso nahi hinkhoa dinga lungkimna ahin, hinlah thilse jamsan ding hi mingol hon athet jiuvin ahi.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Miching toh kivop chu aching in, mingol toh kivoppan vang setna ato tei ding ahi.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Chonseho chu setna ajui jiuvin, mikitah te vang chu phatthei nan ajui jing un ahi.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Mipha chun atute khang geija din gou adalhah peh jin, chonseten akhol nei le gou vang chu michonpha ho ding ahibouve.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Vaichaten lou alho teng, neh ding nengchat in akhol khom un, hinlah adihlouva thutan ten achom peh jitauve.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Achate mol'a jep loupa chun, mol aboh ding nom lou ahin, hinlah achate ngailutna neipa chun lungthim phatah mangchan ahil-jin ahi.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Mikitah chun lung nachim tah'a neh ding anei jing in, hinlah miphalou ho chu gelkel'a oi-thep ding ahiuve.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
